Джейн Кренц: Рандеву

— Не трябваше да губим нито секунда. Уамът беше последната спирка. Знаехме също, че Паяка предпочита бягство по море. Тръгнахме веднага за пристанището и по преки пътеки изпреварихме каретата. Намерихме кораба с име „Луси Ан“ — разказа накратко Питър.

— Това е корабче, с което правят контрабанда. През войната капитанът без съмнение е работил за Паяка. Ние го придумахме да наемем кораба до следващата сутрин.

— Придумали сте го? — засмя се Клаудия.

— Човекът разбра, че от това ще има голяма полза. Грейстоун беше много логичен. Той понякога е такъв — засмя се Питър. — Очевидно твоят братовчед Ричард е закодирал в стихотворението си информация за Паяка. В нощта, когато са го убили, е бил на път да предаде злодея на властите.

— Питър е прав, като казва, че имам логичен ум — каза Хари по-късно вечерта.

Аугуста се усмихна. Лежеше сгушена в прегръдките му върху огромното легло. Тук беше на сигурно място. Днес за първи път бе изпитала чувството, че се завръща у дома.

— Да, Хари, всички знаем, че имаш логичен и остър ум.

— За други неща обаче съм много глупав. Например глупост бе да не зная, че щом те видя, в същия миг ще се влюбя в теб — тихо призна той.

— Казваш ми, че си ме обикнал още от пръв поглед? Да вярвам ли на ушите си?

— Вероятно е било така, мадам. Иначе как да си обясня моето поведение преди сватбата?

— Мисля, че това не променя нищо. О, Хари, колко съм щастлива тази нощ!

— Аз съм още по-щастлив, любов моя, защото открих, че любовта ме свърза завинаги с теб — той я целуна, после я погледна сериозно в очите. — Ти спаси Мередит. Ти рискува живота си за нея.

— Но тя е моя дъщеря.

— Както винаги ти си предана на членовете на семейството си. Моята малка тигрица!

— Много е хубаво човек да има семейство — отвърна Аугуста.

— Преди да тръгнеш от Лондон, ти ми каза, че дъщеря ми е моята голяма слабост. Не беше права. Ти си моята голяма слабост, Аугуста. Обичам те.

— Аз също те обичам, Хари. С цялото си сърце.

Той я погали, притегли я към себе си и я целуна.

На сутринта Хари се събуди и скочи от леглото. Приведена на пода, Аугуста повръщаше над нощното гърне.

— Извинявай, но се чувствам зле — промълви тя.

— Това са просто нерви. Вчера имаше доста големи преживявания. Днес ще трябва да полежиш — успокои я Хари.

— Не е от нерви. Никой от нашия род не повръща от нерви — каза Аугуста, като изтриваше с влажна кърпа устата си.

— Е, тогава… Може би си бременна.

— Господи! Мислиш ли, че е възможно? — тя седна на ръба на кревата и го изгледа уплашено.

— Разбира се, че е възможно — усмихна се доволно Хари.

— Мисля, че комбинацията между Нортъмбърланд-Болингър и Грейстоун ще се окаже интересна. Какво ще кажете, милорд? — засмя се Аугуста.

— Ще бъде интересен екземпляр — потвърди графът.

Три месеца по-късно Хари и Аугуста посетиха семейство Шелдрейк, които се бяха завърнали в Лондон от сватбеното си пътешествие.

Хари нахлу сърдит в хола при дамите.

— Какво е станало, милорд? Да не би случайно вашият издател да не иска да отпечата новата ви книга? — попита Аугуста.

— Още по-лошо — Хари ядосано й подаде някакъв документ. — Това е завещанието на Сали. Връчи ми го нейният нотариус.

— Е, и какво от това? Има ли нещо нередно? — тя разтвори листа.

— Ще прочетеш. Ти си една от наследниците.

— О, колко благородно от страна на Сали да ме спомене в завещанието си! Какво ли ми е оставила? Може би някоя от любимите ми картини. Ако е така, ще я окача в класната стая на Мередит. Там и Клариса ще й се радва.

— Това е чудесна идея — съгласи се Клаудия. — Чудех се какво ще стане с тези прекрасни картини.

— Сали не ти е завещала картина — извика Хари.

— Не? А какво? Може би някоя от сребърните купи? Или статуетка?

— Нищо подобно — той закрачи нервно, кръстосал ръце отзад. — Тя ти е завещала целия клуб „Помпея“.

— На мен?! — възкликна Аугуста.

— Сали ти е завещала къщата в Лондон и желанието й е да я направиш клуб. Тоест, да разшириш този отвратителен женски клуб. Това е последното й желание. Надява се, че братовчедка ти ще бъде една от твоите съмишленички и помощнички.

— Аз? Каква чудесна идея! — въодушеви се Клаудия. — Ще направим клуба много модерен и стилен. В Лондон отново ще има женски клуб. Това ще се хареса и на Клариса. Ние с Аугуста ще й предложим да ни помогне.

— Може би сър Томас няма да е много съгласен. Той се жени идния месец за Клариса.

— О, татко няма да каже нищо. Абсолютно съм сигурна. Чакайте, ще ида да кажа на Питър — каза Клаудия.