Джейн Кренц - Рандеву

— Тук съм, мила. Всичко е наред — Аугуста освободи устата на детето и го развърза.

— Мамо, мамичко! Знаех, че ще дойдеш! Знаех, че ще ме спасиш. Толкова ме беше страх от този.

— Зная, мила. Хайде, да побързаме! — тя я грабна на ръце и се насочи към горичката.

Клаудия ги очакваше. Подхвърли на Аугуста юздата на коня и каза:

— Бързо! Качвай се бързо! Трябва да тръгваме колкото се може по-скоро. Роби е хванал кобилата и идва насам. Чувам тропота.

Аугуста се ослуша. Бяха силни, ритмични удари от конски копита. Не, това беше чистокръвен, здрав и млад кон, не беше кобилата на Роби. Аугуста много добре познаваше такива коне, яздеха ги само силни мъже, благородници. Не знаеше кой идва към тях, враг ли бе или приятел. В този миг за нея единственото важно нещо бе как да опази Мередит.

— Миличка, качи се на коня до госпожица Болингър — и метна детето на седлото пред братовчедка си, която я хвана здраво през кръста. — Хайде, Клаудия, тръгвайте! Бързайте! Хайде!

— А ти? Какво ще правиш? — разтревожи се тя.

— Много те моля, погрижи се за детето. Не зная кой идва зад нас по пътеката. Избързай напред, нямаме време за губене. Ръцете ми трябва да бъдат свободни, за да мога евентуално да стрелям.

Клаудия обърна коня по посока на имението. В очите й се четеше тревога. Тя го пришпори и препусна през горичката.

— Майко, внимавай! — извика Мередит. Аугуста се качи на коня си, без да знае все още кой идва зад нея. Той се беше скрил зад къщичката и я наблюдаваше. Тя се наведе напред, стиснала здраво пистолета си, и препусна.

Изведнъж отекна изстрел, конят се подплаши и се изправи на задните си крака. Графинята изпусна пистолета, опита се да успокои животното, но то се подхлъзна и падна на една страна заедно с Аугуста, която лежеше на земята обезоръжена, с омотани от юздите крака. Тя седна и докато се освобождаваше, конят се изправи и останал без юзди, побягна уплашено към къщи.

Аугуста все още седеше на земята, когато към нея се приближи висок, мустакат мъж с прошарени коси. Държеше пистолета си насочен към нея. Тя разбра, че мустаците и цвета на косата са изкуствени. Веднага разпозна зелените лисичи очи на Лъвджой.

— Много бързо дойде, скъпа. Очаквах те малко по-късно — каза той. — Не предполагах, че ще се усетите толкова рано, че ще изпратите веднага да повикат Грейстоун и ще наредите на прислугата да претърси местността. Но тази малка глупачка се е разприказвала. Да, тя много бързо е проговорила. Предупреждавах Роби.

— Аз ли ти трябвам. Лъвджой? Не Мередит, нали?

— И двете ми трябвахте. Но ти ме изпревари. Сега се налага да се задоволя само с теб. Да се надяваме, че Грейстоун държи на теб, иначе изобщо не ми трябваш. Ще пострадаш също като Ричард.

— Ричард? Ти си убил Ричард! Така, както уби Сали!

Аугуста скочи със свити юмруци, но Лъвджой я удари и тя отново се просна на земята.

— Ставай, кучко! Трябва да побързаме. Не зная за колко време Грейстоун ще дотърчи от Лондон да те спасява.

— Той ще те убие, Лъвджой. Знаеш това, нали? Ще те убие — кресна му Аугуста.

— Графът искаше да ме убие още много отдавна, но аз винаги му се изплъзвах.

— Да, но не и сега. Късметът ти те напусна, Лъвджой.

— Я, млъкни! Ти си ми късмета, сладурче! За мен ще бъде голямо удоволствие да открадна нещо, принадлежащо на Грейстоун. Исках да го предупредя още преди да се ожени за теб, че ти не си за него — Лъвджой се наведе и я вдигна. Аугуста се опита да побегне, но той я настигна, опря дулото на пистолета до слепоочието й и я хвана за гърлото.

— Ако се опиташ още веднъж да го направиш, ще ти пробия черепа. Разбра ли?

Тя не отговори. Мислеше трескаво. Единственото й спасение сега беше да печели време. Главата й тежеше и я болеше от удара.

— Какво искаше да кажеш? Защо си предупреждавал мъжа ми да не се жени за мен? — попита тя, докато той насила я качваше на коня.

— Боях се да не би, като живеете заедно, Грейстоун да попадне на следи от миналото на брат ти. Както и стана. Исках да прекратя вашата връзка. Опитах се, но не успях — призна той.

— Затова ли ме подведе в играта на карти?

— Точно така. Мислех, че ще мога да те компрометирам пред обществото, но не ми провървя. Този негодник, мъжът ти, се ожени за теб много по-рано от очакванията ми — изръмжа Лъвджой.

— Къде ще ме водиш сега? — запита тя.

— Няма да бъде далеч.

Той дръпна юздите и подкара коня.

— Ще си прекараме добре, предлагам ти пътешествие по море — ехидно отвърна той. — Ще се заселим някъде на спокойствие във Франция, а твоят граф ще пукне от мъка по теб.