Джейн Кренц - Рандеву

— Това всеки го знае — каза Питър.

— Луси Ан несъмнено е някаква лодка или малко корабче, но в никакъв случай име на жена. Паяка е платил някому петстотин лири за месец юли. Изглежда на капитана…

— Но това е този месец — Възкликна Питър. — Имам чувството, че корабчето всеки момент ще отплува. Помниш ли, Паяка винаги ни се изплъзваше по вода?

— Да. Този път обаче няма да му разрешим да го стори. — Хари затвори бележника. — Ще го открием още сега, тази нощ.

— Съгласен съм, Грейстоун.

Лъвджой беше прикрил много добре следите си. Хари и Питър се лутаха целия ден, докато разберат, че Паяка беше напуснал Лондон още сутринта.

Аугуста не можеше да заспи, гледаше в тавана и се стряскаше от всеки шум в огромната къща.

Преди да си легне, беше проверила навсякъде. Изпрати един от прислужниците да затвори всички врати и прозорци, нареди дори кучетата да спят в кухнята и да пазят. Икономът я увери, че къщата е в безопасност.

— Преди години графът нареди на всяка врата да се поставят стабилни брави, мадам — каза й той.

Аугуста обаче не можеше да заспи. Тя отметна завивките и взе халата си. Запали свещ, обу чехлите си и излезе. Искаше още веднъж да провери дали Мередит е добре. Още по пътя към стаята видя, че вратата й е отворена. Аугуста хукна натам.

— Мередит?

Леглото на детето беше празно. Помъчи се да се овладее. Не биваше да изпада в паника. Прозорецът на спалнята беше затворен.

За отсъствието на детето имаше редица логически обяснения: може би е слязла да пие вода или е отишла да похапне нещо в кухнята.

Аугуста тръгна към стълбите. През пръчките на парапета съзря светлина в библиотеката. Затвори очи, пое си дълбоко въздух и тръгна към светлината.

Когато отвори вратата на библиотеката, видя Мередит. Свита в голямото кожено кресло на баща си, тя изглеждаше толкова нежна и малка. Беше запалила газената лампа и четеше, отворила книга на коленете си. Детето вдигна глава и я погледна.

— О, Аугуста. И ти ли като мен не можеш да заспиш?

— Да. Наистина не мога — тя се усмихна, за да скрие притеснението си. — Какво четеш?

— Мъча се да чета Уолтър Скот. Но е много труден, има много непознати думи.

— Да, сигурно. Искаш ли аз да ти почета? — графинята сложи свещта на писалището.

— О, да, моля те. Почети ми, ще ми бъде приятно.

— Хайде да отидем на канапето. Там ще седнем двете.

— Разбира се — Мередит се плъзна надолу от голямото бащино кресло и седна до Аугуста.

— Първо ще запалим огъня, тук е доста студено — каза тя и коленичи пред камината.

След няколко минути двете седяха пред камината, а огънят пламтеше и се разгаряше. Аугуста взе романа на Уолтър Скот и зачете за съкровища, приключения, изчезнали наследници… Мередит се прозя и сложи глава на рамото й. Не след дълго вече спеше.

Аугуста седеше и гледаше огъня. Мислеше си, че тази нощ за първи път се почувства като истинска майка и съпруга. Защото само истинските майки и съпруги се страхуват за децата и мъжете си.

Вратата се отвори и в библиотеката влезе Клаудия, облечена в прозрачен халат. Тя се усмихна, като видя как Мередит се е сгушила до братовчедка й.

— Изглежда тази нощ никой от нас не може да заспи — прошепна тя и седна до тях.

— Имам чувството, че се тревожиш много за Питър.

— Да, така е — призна Клаудия. Страхувам се да не извърши някоя неразумна постъпка. Много е ядосан от смъртта на Сали и е изпълнен с чувство за мъст.

— Да, Хари също е ядосан. Опитва се да прикрие това, но аз. Виждам как пламъчетата на отмъщението блестят в очите му. Той също е емоционален, но крие всичко зад студената маска на лицето си.

— Питър пък крие емоциите и притесненията си под веселото изражение на лицето си. Шелдрейк е сериозен и много чувствителен.

— Те двамата с Хари успешно прикриват чувствата си. Така е изисквала работата им през войната.

„Колко много неща е научил Хари по време на войната. Срещали са се очи в очи със смъртта“ — помисли си Аугуста.

— Това е било голямо изпитание за тях — каза Клаудия.

— Войната ли? Те са добри и смели мъже. А смелите мъже страдат най-много по време на война — отвърна тя.

— О, Аугуста, ако знаеш колко много обичам Питър! Толкова се страхувам за него — Клаудия подпря с длан главата си.

— Зная, мила — утеши я тя. За първи път двете бяха толкова близки.

— Макар че произлизаме от два различни клона на рода Болингър, не чувстваш ли колко сме свързани? — попита Аугуста.

— Мислила съм много по този въпрос — призна Клаудия.