Джейн Кренц - Рандеву

Той изгледа сърдито Аугуста, която тъкмо сваляше шапката си, накичена с червени и жълти цветя. Тя невинно му се усмихна. Хари отново погледна детето.

— Не мога да позная. Предавам се.

— Бяхме в клуба, татко — Възкликна Мередит.

— Какво?!

— Аугуста ми каза, че този клуб приличал много на вашия, само че бил за жени. Беше много интересно. Всички бяха любезни с мен и ми отговаряха на най-различни въпроси. Видях как няколко дами пишат книги. Една от тях пише за амазонките. Не е ли вълнуващо?

— Много е вълнуващо — отговори Хари, като хвърли към съпругата си ядосан поглед, който тя се направи, че не забелязва.

Мередит не обърна внимание на това и продължи да разказва за следобедните си приключения.

— Там видях портрети само на жени. Имаше дори портрет на Клеопатра. Аугуста ми разказа за всички тях и ми каза, че те ще са ми за пример. Срещнах се с лейди Арбътнот, която ми предложи сладкиши и ми разреши да ям колкото си искам.

— Да, виждам, че си преживяла много интересни мигове, дъще. Сигурно си доста уморена.

— О, не, не съм, татко. Никак.

— Няма значение. Госпожа Бигсли ще те заведе горе в спалнята. Аз искам да поговоря насаме с майка ти.

— Да, татко.

Детето се подчини, но все още впечатлено от видяното в клуба, продължаваше да бърбори на икономката, докато се качваха по стълбите.

Графът се намръщи.

— Аугуста, ако обичаш, последвай ме в библиотеката. Искам да си поговорим.

— Да, милорд. Случило ли се е нещо?

— Ще си поговорим на четири очи.

— А, разбирам. Пак съм ви ядосала.

Тя влезе в библиотеката и се намести в креслото срещу писалището, зад което седна Хари. Той сложи ръцете си върху полираната повърхност и дълго мълча. Искаше му се Аугуста да разбере вината си и гнева му.

— Милорд, не ме гледайте толкова страшно. Чувствам се ужасно. Защо не ми кажете поне една дума?

— Ще ви кажа, госпожо. Не ми е приятно да водите детето ми в „Помпея“.

— Мислех, че няма да имате нищо против да посетим лейди Арбътнот.

— Нямам нищо против дъщеря ми да се среща със Сали, но не желая Мередит да посещава този глупав клуб. И двамата знаем, че там ходят жени от по-друго тесто.

— От друго какво?! — очите й гневно заблестяха. — Какво искате да кажете, господине? Искате да кажете, че членуващите в клуба са леки жени? И мислите, че мога да преживея такава обида?

— Не исках да кажа това. Казах, че са по-различни. Тези жени са независими и правят каквото си щат, без да се съобразяват с обществото. Наричат себе си „оригинални“. От свой собствен опит и наблюдения мога да кажа, че членовете на клуба са луди и необуздани. Това не са жени, които могат да служат за пример на дъщеря ми.

— Трябва да ви напомня, милорд, че вие се оженихте за една от членуващите в този клуб.

— Именно. Това ме кара да мисля че в него членуват жени с по-особен характер, нали? Но нека да се изясним. Когато ти разреших да пътуваш с мен за Лондон, много добре ти обясних, че няма да имам никаква възможност да се занимавам с теб и Мередит. Ти ми даде дума, че ще бъдеш много разумна и ще подбираш местата, на които водиш дъщеря ми.

— Аз действително внимавам. Тя е в безопасност.

— Не говоря за физическа опасност — сряза я Хари.

— А за морална може би? Значи смятате, че членките на клуба ще повлияят лошо върху морала и възпитанието на Мередит? И затова може би няма да си простите, че се оженихте за една от лудите от „Помпея“?

— По дяволите, Аугуста, ти преиначаваш думите ми! Не ме притеснява нито моралът, нито тяхното поведение — Хари чувстваше, че ще полудее. Искаше само да я посъветва, а ето че разговорът се превърна в кавга.

— Радвам се да чуя това — злобно отбеляза Аугуста.

— Имам критично мнение само към тяхното свободно държание в обществото.

— Извинете, милорд, но колко от тях познавате лично? Или може би обобщавате мнението си за тези дами, като имате предвид мен?

Хари присви очи.

— На глупак ли ме правиш, Аугуста? Много добре зная кой членува в клуба.

— Вие, милорд?

— Да, аз. Проучил съм всичко и всеки в този клуб, преди да се оженя за вас, мадам.

— Но това е скандално! Та вие сте направили цяло разследване в „Помпея“! Но аз ще кажа на Сали — Аугуста скочи разярена.

— Кой мислите ми даде списъка на членуващите? Та аз знам произхода на всяка една от вас. За това са виновни Питър и Сали. Когато реших да се оженя за вас, проучих всичко и установих, че вие не сте в опасност, говоря за морална опасност. Нямам нищо против клуба, но не желая да водите дъщеря ми там.