Джейн Кренц - Рандеву

— Ето го, до вратата в дъното. Онзи, с червеното шалче около врата — каза Питър и тръгна навътре.

Бликър се бе почерпил порядъчно с джин, но никак не му личеше. Погледът му неспокойно шареше насам-натам.

Освен с червено шалче, Бликър беше и с кепе, нахлупено до веждите. Имаше голям червен камбест нос, а когато проговори, двамата приятели видяха, че му липсват предните зъби.

— Вие сте тези, дето искат да знаят как изгоря клуб „Сабя“, нали?

— Точно така — отговори Хари, намествайки се на дървената пейка точно срещу Бликър. Питър остана прав. Погледът му шареше из кръчмата и всеки миг той беше готов да реагира на внезапно нападение.

— Какво ще ни разкажеш за онази нощ? — попита Грейстоун.

— Ще ви струва доста — предупреди го пияницата с мазна усмивка.

— Ще платим, ако решим, че твоята информация си заслужава.

— Добре. Видях човека, който запали огъня. Вървях си по улицата, която пресичаше тази, дето се намираше клубът. Като чух пращене, вдигнах глава и видях, че през прозорците излизаха огньове — каза Бликър, като ги гледаше съучастнически.

— Продължавай — подкани го тихо и спокойно Хари.

— Няма да продължа, докато не ми дадете нещо — изсумтя Бликър.

Хари постави няколко монети върху масата.

— Ще получиш още, ако информацията е добра.

— По дяволите, много сте хитри — той се наведе още по-близо към графа и едва не го отрови с вонящия си дъх. — Добре тогава, ще ви разкажа още. Двама младежи изскочиха от клуба и се затичаха по улицата. Единият от тях се държеше за корема и кървеше като одрана свиня. Той пресече улицата и падна близо до мен.

— Възможно — измърмори Хари.

Бликър не обърна внимание на забележката. Той говореше разпалено и се вживяваше в разказа си.

— Както си стоях в полумрака, объркан от случилото се, изведнъж притича и другият. Той търсеше младежа. Като го видя, отиде до него и се наведе. Видях, че държи нож.

— Зашеметяващо. Продължавай — процеди през зъби Хари.

— Тогава умиращият каза на другия: „Ти ме уби, Болингър. Ти ме уби. Защо го направи? Не съм казал на никого кой си и какъв си. Не съм казал на никого, че ти си Паяка.“ — Бликър се отпусна щастливо на масата. — Тогава младежът умря, а другият избяга.

Хари поседя за момент мълчаливо, после се изправи.

— Хайде да се махаме оттук, приятелю. Просто си загубихме времето.

Бликър скочи разтревожен.

— Ей, какво стана с парите? Обещахте да ми платите за информацията.

Хари сви рамене и хвърли на масата няколко монети.

— Това ти е достатъчно. Всичко беше лъжа. Дай част от тези пари на този, който ти е наредил да ми разкажеш тази история.

— Лъжи? Как така лъжи? Казах ви цялата проклета истина — извика разярено Бликър.

Хари погледна тревожно към Питър, защото знаеше, че този вик биеше тревога. Всички в кръчмата гледаха към тяхната маса.

— Ще минем през задната врата. Тя е по-близо.

— Чудесно. И аз така мисля — Питър отвори задната врата и изчака Хари да мине пръв. — След вас, сър — той се поклони за довиждане.

Графът излезе навън в някаква тиха уличка. Питър вървеше плътно до него. Зад тях се чуваха крясъците на Бликър и останалите пияници.

— По дяволите! — изруга Хари. Беше видял как човек с нож в ръка излезе от уличния мрак. Острието проблясваше на лунната светлина.

Хари замахна с абаносовия си бастун, удари силно нападателя по ръката и ножът отхвръкна встрани. После бързо отви дръжката на бастуна и оттам се показа дълго острие. С един скок се метна към мъжа в тъмнината и опря ножа в гърлото му.

— Да пукнеш дано! — извика онзи, отстъпи крачка назад, подхлъзна се и падна в купчина боклук, като ругаеше наляво и надясно.

— Да побързаме! — каза Питър, приковал поглед в жертвата на Хари. — Очаквам всеки миг нашите приятели да излязат от кръчмата.

— Нямам никакво намерение да оставам тук — отвърна той, докато прибираше ножа си. После размаха абаносовия бастун и двамата с Питър безшумно изчезнаха в мрака.

Шелдрейк вървеше малко по-напред от приятеля си, тъй като познаваше квартала. Когато най-после излязоха на една по-голяма улица, Питър се обърна към Грейстоун:

— Знаеш ли, Хари, забелязал съм, че изпадам в такива опасни ситуации само заради това, че ти си толкова стиснат. И даваш малко пари за неверни сведения.

— Твърде е възможно. Аз пък съм забелязал, че винаги изпадам в трудни и опасни ситуации, когато съм с теб. Може би има някаква логика.

— Глупости. Само си въобразяваш. Шелдрейк познаваше тази част на града почти на пръсти и благодарение на това те бързо се измъкнаха от мрачните, тесни и пълни с опасности улички. Така не след дълго двамата вече стояха на една от централните улици на Лондон.