Джейн Кренц - Рандеву

— Разбирам.

— След нашата женитба щях да ви накарам да приключите с клуба изцяло, но не го направих заради Сали. Остава й още малко време да живее. Клубът и твоите визити я правят жизнена.

— Ах, колко мило от Ваша страна, милорд! — възкликна саркастично Аугуста.

— Занапред ви моля да не водите там детето. Ясно ли е?

— Да, ясно — каза тя през зъби.

— И моля за в бъдеще да ми оставяте точна програма за заниманията ви през деня. Не желая да се прибирам у дома и да ме информират, че просто сте излезли, а аз да се чудя къде.

— Програма за деня? Да, господине. Ще имате такава програма. Искате ли още нещо, Грейстоун? — Аугуста беше бясна.

Хари въздъхна, облегна се на стола и забарабани с пръсти по писалището. Той се разкайваше за скандала, но същевременно си мислеше, че понякога това беше необходимо, особено за неговата собствена съпруга.

— Това е всичко, мадам.

Тя леко се завъртя, после спря и го погледна.

— Искам да ви помоля нещо, господине. Става дума за една услуга.

Хари си помисли, че това ще бъде следващата яростна атака в защита на „Помпея“. Затова за момент замълча. Когато проговори, гласът му беше твърд. Такъв може би трябваше да бъде гласът на всеки строг съпруг.

— Да, мила? — той се опита да смекчи суровия си тон и си помисли: „По дяволите, може пък да ми поиска нова рокля или шапка. Ако е това, ще й разреша, за да се помирим.“

Аугуста отиде до писалището и постави двете си ръце върху него. После каза решително, като го гледаше настойчиво:

— Позволи ми да взема участие в разследването.

Той я погледна удивено.

— О, не, не! Боже мой, Аугуста, това не!

— Моля те, Хари. Зная, че не разбирам нищо от тези работи, но съм убедена, че ще се науча бързо. Аз също мога да ти бъда от полза, както Питър и Сали.

— Ти си напълно права. Действително нищо не разбираш. — „И Бог ми е свидетел, че никога няма да се научиш — продължи той наум. — Никога няма да го допусна.“

— Но, Хари…

— Приемам предложението ти, мила, но съм сигурен, че ще допринесеш повече вреда отколкото полза.

— Но, милорд, аз също съм намесена в това разследване. Искам да бъда част от вас, имам пълното право да бъда включена. Искам да ви помагам.

— Не, Аугуста, това е моята последна дума. Довиждане. Имам много работа. Тази вечер няма да бъда вкъщи. Ще вечерям в клуба с Шелдрейк — той взе перото за писане и сложи пред себе си едно от списанията, подредени върху писалището.

— Добре, милорд — тя се обърна и излезе, очите й бяха пълни със сълзи.

Хари искаше да я спре и да я прегърне. Щеше да я успокои в обятията си, но трябваше да бъде твърд и той си го наложи.

— Между другото, Аугуста…

— Да, милорд?

— Не забравяй всяка сутрин да ми даваш точна програма за деня. Например за утре.

— Ще впиша в тази програма всичко най-скучно и отвратително, сър.

Хари се намръщи, когато тя затвори с трясък вратата. Премести се на стола до прозореца и се загледа в цветята в градината. Не можеше да й каже защо я държи извън всичко. Тя беше права да се гневи. Но по-добре беше да се сърди, отколкото да бъде изложена на опасност или разочарована от брат си. Нещата все още не бяха напълно ясни. Мисълта, че Ричард Болингър е предател, все още тормозеше графа, а той не искаше да причинява болка на съпругата си.

Късно през нощта Хари и Питър слязоха от наетата карета в един от бедните квартали на Лондон. Преди час беше започнало да ръми и сега паважът беше хлъзгав. Лунната светлина се отразяваше в мокрите тесни улички.

— Знаеш ли, Шелдрейк, че ти познаваш много добре потайностите на Лондон — каза Хари и в този миг вдигна абаносовия си бастун, за да се предпази от големия почти колкото котка плъх. Очите на животното светнаха в мрака. Когато Хари замахна, то се скри в една купчина отпадъци.

— Навремето ти беше много любопитен да знаеш откъде черпя информация.

— След време ще трябва да забравиш всичко това, защото скоро ще се жениш. А не мога да си представя как Клаудия Болингър ще приеме всичко това.

— Наистина. Но като се оженя за госпожица Болингър, вечер ще имам по-интересни занимания от тези тук. Ето, това е уличката, която търсим. Човекът, с когото искаме да се видим, е уредил среща в кръчмата в края на улицата.

— Вярваш ли на твоя информатор? — попита Хари.

— Не напълно. Но сега сме в началото. Казаха ми, че мъжът, с когото имаме среща, се казва Бликър. Той е видял пожара. Рано или късно ще узнаем истината.

Прозорчетата на кръчмата блестяха зловещо в дъното на уличката. Хари и Питър влязоха и си проправиха път към масата за срещата. Беше задушно, опушено и мрачно. Пияниците, постоянните клиенти, бяха насядали на групи край дървените маси. Те огледаха враждебно новодошлите. Но хищническият им интерес секна, като видяха скъсаните им ботуши и оръфаните сака, които двамата бяха облекли за случая.