Джейн Кренц - Рандеву

Мередит се изчерви и погледна към Аугуста, сякаш търсеше подкрепата й.

— Една млада дама винаги би искала да разшири кръгозора си. Позволи ми да ти представя дъщеря си. Тя днес е мой гост в клуба.

След като поговориха малко, Мередит и Аугуста продължиха нататък.

Момичето наблюдаваше с широко отворени очи всичко наоколо. Впечатлена бе от картините по стените и дори от масичките, отрупани с разпилени вестници.

— Така ли изглежда клубът на татко?

— Да, приблизително. Само че в него членуват само мъже, а тук — само жени. Постарахме се да създадем почти същата атмосфера, както в мъжките клубове на Сейнт Джеймс стрийт.

— Много ми харесват картините, особено тази — отбеляза Мередит.

— А, това е портрет на Хипатия. Тя се е занимавала с математика и астрономия, живяла е в Александрия.

— Може би и аз ще напиша книга някой ден — Въздъхна Мередит.

— Да, може би.

В този момент те спряха в дъното на салона и видяха Сали, която ги наблюдаваше. Когато Аугуста тръгна към нея, съвсем се обърка. Нямаше и съмнение, че здравето на Сали се влошаваше с всеки изминал ден. Разбира се, тя беше все така елегантна, но прекрасната дреха не можеше да скрие изнемощялото тяло и измъчения поглед. Аугуста щеше да заплаче, но се овладя, за да не разтревожи Сали. Тя се втурна към нея и я прегърна нежно.

— О, Сали, колко се радвам, че те виждам! Толкова се тревожих за теб!

— Все още съм жива и съм тук — отговори тя. — Твоят съпруг, този тиранин, ме е затрупал с работа.

— С работа? Да не би и ти…? О, трябваше да се досетя. Та ти също си била част от неговата… — изстена Аугуста, но веднага заговори тихо, за да не чуе Мередит.

— Разбира се, мила. Знаеш, че имам много бурно минало — пошегува се тихо Сали. — А сега ме представи на тази млада дама. Това е дъщерята на Грейстоун, нали?

— Точно така — графинята побутна детето към стола и Мередит направи реверанс.

— Приликата с бащата е изключителна. Същите интелигентни очи, същата усмивка. Колко е красива! Хайде, Мередит, иди до бюфета и си вземи от всичките сладкиши.

— Благодаря, лейди Арбътнот.

Сали проследи с поглед Мередит, която се затича към бюфета на другия край на салона. После полека се обърна към младата си приятелка.

— Какво прекрасно дете!

— И ученолюбива като баща си. Току-що ми каза, че щяла да напише книга, когато порасне — каза Аугуста и седна на един от столовете край камината.

— Не се съмнявам, след като познавам баща й. Представям си по каква програма учи. Горкото дете. Настръхва ми косата.

— Не се плаши, Сали. Погрижих се и за това. Вмъкнах някои развлекателни предмети в програмата на дъщеря ни. Започнах да я извеждам навън и да рисуваме или да четем детски романи. Помолих Клариса Флеминг да разшири познанията й по история, да й говори за жените в древна Гърция и Рим. В книгите на баща й няма такива неща — обясни подробно Аугуста.

— О, мила приятелко, ти никога не се предаваш! Знаех си аз, че ти ще си най-подходящата за Грейстоун, и така излезе. Той също го знаеше, но не беше сигурен дали да впише името ти първо в списъка си.

— Нима моето име е било в началото на списъка? Винаги съм мислила, че е било последно. Не мога да повярвам.

Аугуста си наля чай и когато поставяше обратно чайника на масата, видя шишенцето с лекарството на Сали. Преди тя да се премести в Дорсет, лейди Арбътнот не държеше лекарството до себе си. Сега обаче го носеше постоянно. Значи болките ставаха непоносими.

— Не вярваш, но е факт. Хари не можеше да те забрави, постоянно мислеше за теб от деня, в който те срещна за първи път.

— Значи за него съм била нещо като постоянен дразнител.

— Ти се подценяващ, мила. Но аз между другото съм ти сърдита. Къде ми е икономът? — засмя се Сали.

— Не ме обвинявай. Братовчедка ми е тази, която принуди горкия Шръгс да напусне поста си.

— Да, зная. Вчера сутринта видях обявата за техния годеж във вестника. Двамата много си подхождат.

— Чичо Томас е много доволен.

— Да, Шелдрейк е луда глава, но скоро ще улегне. Той доста се позабавлява в Лондон, откакто се завърна от мисията си на континента. Но като се ожени и като започне да се грижи за имотите на баща си, ще стане по-сериозен.

— И аз съм на същото мнение — отвърна Аугуста.

Сали протегна ръка към масата и взе шишенцето с лекарството. Отвори го и сложи две капки от течността в чая си. Тя забеляза тъжния поглед на графинята и каза тихо:

— Не се тревожи, мила. Боли ме, защото тези дни имам много работа и съм доста преуморена.