Джейн Кренц - Рандеву

— А може би този някой е тук и много добре знае, че я е изпуснал — продължи да си говори той.

— Какво е това, Хари? — Аугуста се обърна назад, после затвори очи и се усмихна. От храста важно и бавно се измъкна Питър Шелдрейк, обгърнал с ръка голото рамо на почервенялата от срам Клаудия.

— Ти май си намерил моята ръкавица, Грейстоун — каза Шелдрейк с престорена усмивка.

— И аз така мисля — рече Хари и му подаде ръкавицата.

— Вие сте първите, на които ще кажем новината. Ние с госпожица Болингър се сгодихме. Тя е съгласна. Сега ще разговаряме с баща й, а утре заминаваме за Лондон, нали? — съобщи Шелдрейк, погледна притеснената Клаудия и нахлузи ръкавицата си.

— О, но това е прекрасно! — Възкликна Аугуста и прегърна братовчедка си.

— Благодаря. Надявам се, че татко ще бъде съгласен.

Клаудия все още се мъчеше да намести ръкава си и да покрие голото си рамо.

— Разбира се, че ще е съгласен. Господин Шелдрейк е много подходящ за теб — Аугуста отстъпи малко назад, огледа ги и каза: — Бях сигурна.

— Това ли е второто нещо, което си беше наумила, скъпа? — погледна я Хари, спомняйки си за разговора по време на танците.

— Да. Знаех си, че Шелдрейк и Клаудия ще си подхождат. Мисля, че е добре и от практична гледна точка.

— Защо? — погледна я учудено Хари.

— Защото моята братовчедка ще се омъжи не само за красив, галантен и богат съпруг, но и за чудесен иконом.

Хари замълча. Само поклати утвърдително глава, удивен от прозорливостта на съпругата си. После каза:

— Поздравявам те, мила моя. Шелдрейк успя да заблуди толкова много хора, теб обаче не можа да излъже. Макар че добре изпълняваше тази роля.

— Шръгс?! — очите на Клаудия се разшириха. Тя се обърна рязко и застана пред Питър. — Ти си Шръгс от „Помпея“? Знаех си аз, че отнякъде те познавам. Шелдрейк, как посмя да ме излъжеш така ловко? Не се ли срамуваш?

— Клаудия, любима, аз само правех услуга на една стара приятелка и толкоз.

Питър погледна кръвнишки Аугуста.

— Трябваше да ми кажеш кой си — продължаваше с укор Клаудия. — Колко пъти се държа лошо с мен като Шръгс… Ако искаш да знаеш, нямам никакво желание да бъда сгодена за такъв грубиян като теб — допълни гордо тя.

— Клаудия, бъди разумна. Това беше само игра.

— Дължиш ми извинение, Шелдрейк — каза ядосано тя. — Падни на колене и искай извинение! На колене, чу ли!

Вирнала глава, Клаудия тръгна към къщата. Питър се обърна към Аугуста, която се задавяше от смях.

— Много добре, мадам. Смятам, че се позабавлявахте. Вие провалихте годежа ми още в самото начало.

— Ни най-малко, Шелдрейк. Ще ви бъде трудно, докато братовчедка ми ви прости, но аз съм доволна от всичко. Като си помисля колко страдах и ви съчувствах, когато се оплаквахте от вашия ревматизъм…

— И успяхте да си отмъстите… Бихте ли ми казали, мадам, кога за първи път открихте, че аз съм Шръгс?

Хари ги наблюдаваше отстрани. Беше скръстил ръце на гърдите си.

— Добре, ще ви кажа. В нощта, когато разхождахте мен и Грейстоун в каретата из Лондон. Тогава познах гласа ви — отговори Аугуста и се усмихна хитро.

— Сега сте омъжена, мадам, и вместо да ми благодарите, че играх и ролята на кочияш по време на разходката ви из Лондон, вие ми отмъщавате. Чудесно.

— Точно така мисля и аз — отговори Аугуста.

— Достатъчно — прекъсна ги рязко Хари. — Приличате на невъздържани деца. Моля ви, не се дразнете. Гостите ни чакат.

Единственото желание на Хари в момента беше да припомни на Аугуста преживяното в каретата.

— Мислите ли, че действително трябва да падам на колене и да искам извинение? — попита неохотно Питър.

— О, да — отвърна Аугуста.

— Знаех си аз, че Клаудия е момиче с характер и ангелската й физиономия е само фасада — промърмори Питър.

— Естествено. Тя може да не е Нортъмбърланд, но все пак е от рода Болингър.

Късно същата вечер Хари се бе излегнал в креслото в спалнята си и размишляваше върху това защо не му се искаше Аугуста да замине с него в Лондон. Причината бе, че се страхуваше…

Ужасяваше се, че в Лондон тя ще се срещне с куп модерно мислещи приятелки и те ще я окуражат за извършването на нови необмислени постъпки.

Страхуваше се, че макар и сезонът да беше към края си, тя ще намери начин да се забавлява така, както се бе забавлявала преди брака.

Страхуваше се, че може да се влюби страстно и безумно в някой, който ще бъде съвсем различен от него. Тогава тя ще му отдаде изцяло сърцето си.

Тази мисъл го разтърси. Тя наистина можеше да отдаде сърцето си на друг, без да наруши съпружеската клетва. Той я притежаваше физически, защото му беше законна съпруга, но това не беше достатъчно.