Джейн Кренц - Рандеву

— Ох, Аугуста…

— Знаеш ли, Клаудия, ако някое момиче ме попита как да избере съпруг, бих й отговорила, че просто мъжът не се различава от коня.

— Аугуста…!

— Ще я посъветвам да гледа соя, расата — дали са му здрави зъбите, мускулите, крайниците. Има ли склонност към мързел, инати ли се много, дали е глуповат и невъздържан. И в крайна сметка, дали се поддава на дресура.

Клаудия, сложила ръка на устата си, я гледаше уплашено. Вече не знаеше как да реагира — да извика от ужас или да избухне в смях.

— Аугуста, за Бога, погледни зад себе си.

Обзета от страх, тя бавно се обърна и видя Хари и Шелдрейк, застанали на два метра от нея. Питър едва скриваше любопитството си. Хари се бе облегнал на едно дърво и усмихнат, ги гледаше с интерес. Очите му искряха.

— Добър вечер, мила — поздрави Хари. — Моля те, продължавай. Недей да прекъсваш разговора си заради нас.

— Няма. Ние просто си говорим как бих постъпила, ако си купувам кон. Нали, Клаудия?

— Да. Говорехме за коне. Аугуста била голяма познавачка. Каза ми някои интересни неща за тях.

— Съпругата ми не престава да ме удивлява с познанията си по необикновени въпроси — рече Хари и й подаде ръка. — Ще танцуваме ли валс, мадам? Ще имам ли честта?

Беше не молба, а заповед. Графинята разбра това и подаде ръка на съпруга си.

— Мила моя, не знаех, че си такъв голям капацитет по въпроса за конете.

Хари, прегърнал Аугуста, се понесе в ритъма на валса. Почувства, че и в танца тя му се отдава така, сякаш се люби с него в леглото — и тук тя бе все тъй женствена и нежна, както в обятията му. За миг той си я представи легнала върху белите завивки, с разпилени по възглавницата коси, с очи, пълни с чисто женска топлина и копнеж. Никога не бе танцувал с такова удоволствие. Танците за него бяха просто досадно задължение. Но сега с Аугуста не беше така.

„С нея всичко е различно“ — помисли си той.

— Хари, престани да ме дразниш. Какво чу от разговора ни с Клаудия? — тя го погледна и се изчерви.

Светлините от полилея играеха върху огърлицата й и по шията й подскачаха пламъчета с цвят на рубин.

— Чух доста и ми беше много интересно. Защо не напишеш книга на тази тема? — предложи Хари.

— О, само да имах такъв талант! Всички около мен пишат на разни теми. Защо пък не? Книга „Как да управляваш собствения си съпруг“. Помисли си само колко полезна ще бъде за всяка жена.

— Не се и съмнявам, мадам, че вие ще се отдадете изцяло на книгата. И тя ще бъде интересно произведение. Аз обаче имам някои забележки. Все още нямате достатъчно натрупан опит.

— Научих доста през тези няколко седмици семеен живот с вас. Събрах богат опит — В очите й се появиха гневни искрици, ръцете й се свиха в юмруци.

— Не е достатъчно, за да напишете книга — отговори Хари със своя сух и педантичен тон. — Имате доста време, през което ще научите много, много неща. Ако съдя по това, което чух, допускате някои тактически и логически грешки. Но не се страхувайте, дерзайте. Ще бъда много доволен, ако имам и занапред възможността да ви давам съвети и да предлагам опита си. Преживял съм много неща, а вие, госпожо, все още не. Затова питайте, аз ще се опитам да ви помогна. Ще направя всичко, което зависи от мен.

Тя го погледна. Не беше сигурна как трябва да приеме забележката му. След миг обаче за учудване на Хари тя отметна главата си назад и закачливо се засмя.

— Много мило от Ваша страна, милорд. Кълна се, че нито един учител не е толкова търпелив с учениците си както вие с мен.

— Да, мила моя. Много съм търпелив, и то за доста неща.

Хари беше доволен. Ръцете му още по-здраво я стиснаха, искаше му се час по-скоро да я заведе в спалнята и там да превърне смеха й в страстна въздишка.

— Като говорим за учители — забелязваш ли как Клариса и моят чичо се забавляват? Откакто се запознаха, те почти не се разделят — отбеляза Аугуста.

Хари погледна към мястото, където обикновено седяха Клариса и сър Томас. Облечена във виненочервена рокля, с малка шапка в същия цвят, госпожица Флеминг говореше нещо за обучението по история на младите дами. Сър Томас слушаше внимателно, ала графът забеляза, че очите на стария учен блестяха някак по-различно.

— Мисля, че ти успя в намерението си да събереш две учени души — засмя се Хари.

— Да. Убедена бях, че ще си допаднат. А ако стане и другото, което съм намислила и желая от все сърце, този прием няма да бъде напразен.

— Какво има още?

— Ще научиш много скоро — Аугуста му се усмихна загадъчно.