Джейн Кренц - Рандеву

— Радвам се, че ти и чичо Томас посетихте Дорсет — рече тя, спря до кръглия каменен фонтан и пое дълбоко въздух. — Много исках по някакъв начин да ви благодаря за това, че бяхте тъй мили с мен в Лондон след смъртта на брат ми.

— Не е нужно да ни благодариш, Аугуста.

— Така е. Но не зная как да ви се реванширам.

— Ти си се отблагодарила по друг начин, братовчедке. Липсваш ни.

— Много си мила, Клаудия. Но и двете знаем, че ви се натрапих.

— Не говори така. Никога с нищо не си досадила в нашата къща. Била си неразумна, непредсказуема, понякога променлива, но никога не си досаждала. Напротив, ти разведри атмосферата в нашия дом. Ако не беше ти, аз никога нямаше да бъда такава, каквато съм сега. Нямаше да вляза в „Помпея“ и да се запозная с тази прекрасна жена лейди Арбътнот. Никога нямаше да срещна Питър Шелдрейк.

— А, Питър! Трябва да ти кажа, че ти доста си го омаяла. Обичаш ли го?

Клаудия сведе поглед към връхчетата на сатенените си обувки, после вдигна срамежливо очи към Аугуста:

— Намирам го за много чаровен, но не мога да разбера защо. Понякога ми прави любезни комплименти, а друг път страшно ме дразни. Убедена съм обаче, че зад безгрижието му се крие интелигентност и добро възпитание. Той просто прикрива от света сериозния си характер.

— Да, и аз мисля така. Той е най-близкият приятел на Грейстоун, не може да не бъде честен и сериозен. Аз много го обичам и чувствам, че е подходящ за теб, както и ти за него. Той се нуждае от жена като теб.

— И тук ли важи теорията за противоположностите, които се привличат?

— Да. Досега не съм срещала такава ярка противоположност като мен и Грейстоун — отговори тя.

— Щастлива ли си в брака? — попита Клаудия и я стрелна с очи.

Аугуста замълча. Не й се нравеше подобен разговор. Отговорът все още беше труден, за нея всичко бе толкова ново. Тя още не беше получила от Хари това, което желаеше и за което мечтаеше. Не знаеше кога той действително ще започне да я обича истински. Докога ще продължава да я следи и наблюдава, докога ще я сравнява за всяко нещо с предшественицата й…

— Аугуста?

— Аз имам всичко, за което може да мечтае една омъжена жена. Действително, какво мога повече да искам? — Вдигна рамене Аугуста и се изсмя.

— Така е. Графът е мъж, когото би пожелала всяка жена — усмихна се Клаудия и се изкашля многозначително. — Ти все пак имаш опит и…

— Опит? О, миличка… Ти наистина ли си влюбена в Шелдрейк? Да не би да ти е направил предложение за женитба?

В тъмното не можеше да се види дали тя се изчерви, но Аугуста го почувства, когато Клаудия отговори с променен глас:

— Той не е споменавал за брак пред мен, но се надявам, че първо ще поговори с татко.

— Искаш да кажеш, че би постъпил като Грейстоун? Не, не мисля. Той не е толкова старомоден като приятеля си. Мисля, че ще попита първо теб, а след това ще отиде при баща ти.

— Така ли смяташ? — учуди се Клаудия.

— Да, така. А сега искаш да ти кажа моето мнение за мъжа в брака, нали?

— Да.

— Първото нещо, което трябва да научиш — започна Аугуста, — е, че те смятат себе си за най-важното нещо в къщата. Радват се на тази своя измислица, дори й вярват. Те имат илюзията, че са маршали, а техните съпруги — капитани, които изпълняват военни заповеди. Разбираш ли?

— Да.

— Понякога те са доста глуповати.

— Глуповати? Нима можеш да кажеш това за Грейстоун? Той е толкова интелигентен. Всички го ценят — Клаудия я гледаше учудено.

— Да, той е много интелигентен и начетен, що се отнася до историята на дребна Гърция и Рим. Но в друго отношение… Трябва да ти кажа, че не е много трудно да накараш мъжа да повярва, че той командва вкъщи, че е най-важната фигура.

— Може би си права, като наблюдавам баща си. Той е толкова зает с работата си, изобщо не знае какво става около него, но се смята за най-важния човек у нас.

— Жените оставят мъжете да се пристрастят към тази роля и да повярват в илюзията, че те са истинските водачи, защото за жената това е много по-лесно. Тя може да подрежда нещата около себе си и дома си така, както си иска.

— Много интересно мнение, Аугуста.

— Нали?

— Искам да ти кажа още нещо. Забелязах, че мъжете нямат представа за възможностите на женското поведение. Много са тесногръди и се ядосват например за дреболии — колко било дълбоко деколтето ти, защо си отишла на езда без придружител… ей такива работи. Имат елементарно мислене…

— Аугуста…

— И още нещо. Аз бих посъветвала всяко момиче, което иска да се омъжи, да внимава — мъжете имат отвратителен инат. С нищо не можеш да ги принудиш да променят мнението си.