Джейн Кренц - Рандеву

— Да. А сега ми разкажи как вървят работите с другата госпожица Болингър.

— Успях да й направя впечатление. Разбира се, с много усилия. Шръгс ми помогна много, той например знае всички нейни вкусове и желания. Няма да повярваш какви книги съм прочел, за да мога да разговарям с нея, докато танцуваме. Прочетох например и една от твоите книги.

— О, поласкан съм. Като говореше за Шръгс, как е Сали?

Лицето на Питър тутакси помръкна.

— Тя все повече и повече отслабва физически, Няма да я бъде дълго. Единственото нещо, което я поддържа, е растящият й интерес към произхода на Лъвджой. Събира информация за теб.

— Миналата седмица ми изпрати писмо, че е събрала много малко неща — каза Хари.

— Между другото този човек има безупречно минало. Той е последният от рода си, има имение в Норфолк. Изглежда е доста богат. Няма много роднини. Инвестирал е пари в минното дело. Има отлично военно досие. Добър картоиграч, популярен сред жените, няма близки приятели.

Хари гледаше виното в чашата си.

— Да, ето още един бивш войник, който се развлича с невинни млади дами — промърмори той.

— Мислиш ли, че се занимава с предизвикателства? Някои мъже се развличат, като се дуелират например — отговори му Питър.

— Не зная, възможно е. Неговата цел по-скоро беше да ми попречи да се оженя за Аугуста, отколкото да ме предизвика на дуел. Той искаше просто да я дискредитира в моите очи.

— А може би той я е искал за себе си.

— Сали ми каза, че той не обръщал никакво внимание на Аугуста до обявяването на годежа ми с нея.

— Ти май спомена, че някои мъже се забавляват, като предизвикват други на дуел — Припомни му Питър.

— Много добре, Шелдрейк. Благодаря ти за информацията. Сега обаче имам за теб по-интересна задача.

— Каква? Пак ли се отнася за този негодник?

— Може би той е бил член на „Сабя“ — стария войнишки клуб. Спомняш ли си?

— Но той изгоря преди две години.

— Точно така. Нуждая се от списък с имената на членовете — каза Хари и му подаде листа, изписан с кръвта на Ричард.

— Ех, Грейстоун — въздъхна Питър и го пое от ръката на приятеля си, — ти никога няма да престанеш да ме удивляваш. Как попадна на това нещо?

— Ако Краули не го беше взел, може би то щеше да бъде наше още преди две години.

— Краули?! Този надут идиот?

— За жалост, да — Хари се наклони към Питър и те заговориха шепнешком.

Бетси тъкмо окачваше рубинената огърлица около врата на Аугуста, когато на вратата тревожно се почука. Тя отиде да отвори и се намръщи, като видя на прага младата камериерка, която изглеждаше притеснена.

— Какво има, Моли? — попита властно Бетси. — Безпокоиш графинята. Тъкмо привършвахме с тоалета. След минута тя ще слезе да посрещне гостите си.

— Съжалявам, че я безпокоя, но става дума за госпожица Флеминг. Графинята ме помоли да й помогна с тоалета. Госпожицата обаче не иска никаква помощ. Много е притеснена.

— Какво се е случило, Моли? — Аугуста стана от стола си пред огледалото.

— Госпожица Флеминг не иска да облече роклята, която вие наредихте, мадам. Казва, че цветът не е подходящ.

— Ще поговоря с нея. Бетси, ела с мен. Моли, виж дали някой друг се нуждае от помощ.

— Да, мадам — Моли хукна надолу по стълбите.

— Хайде, Бетси — Аугуста тръбна с енергични крачки по коридора. Златистата й рокля се развяваше, а сатенените пантофки проблясваха изпод нея.

Бетси подтичваше след господарката си. Двете стигнаха до крилото, където се намираше стаята на Клариса. В коридора се сблъскаха с едро, плещесто момче, облечено в ливрея.

— Извинете, госпожо — младият човек се стресна и едва не събори графинята.

— Кой си ти? Досега не съм те виждала тук.

— Казвам се Роби. Дойдох преди два дни, наеха ме за приема като лакей.

— А, добре тогава, бързай. В кухнята се нуждаят от помощ.

— Добре, госпожо.

Най-сетне Аугуста спря пред вратата на Клариса и почука.

— Клариса? Какво правиш вътре? Отвори веднага вратата! Нямаме време.

Вратата се отвори и Клариса се показа на прага, облечена по халат. Прошарената й коса беше прибрана в муселинена шапчица.

— Няма да слизам долу.

— Глупости. Трябва да дойдеш. Тази вечер ще те представя на чичо си. Нали ти обещах?

— Не мога.

— Заради роклите ли? Когато пристигнаха днес следобед, не бях много сигурна, че ще харесаш цветовете.

— Но те не са същите.

— Я дай да видя — Аугуста отвори гардероба. Вместо сивите и кафяви рокли, които Клариса обикновено обличаше, там бяха наредени нови рокли в различни цветове.