Джейн Кренц - Рандеву

— Татко много се променя, когато има работа. Не че се сърди на някой — обясни Мередит на Аугуста. Сивите й очи гледаха тревожно.

— Разбирам, ще го имам предвид.

— Гостите ще пристигнат след три дни, нали? — попита детето с въодушевление.

— Да. Госпожица Оплей ще дойде днес следобед да направи проба на новата ти рокля. Напомни на леля си, че трябва да съкрати часовете — и трите трябва да се видим с шивачката.

— Ще й кажа, Аугуста — момиченцето стана и тръгна към класната стая.

Графинята допи кафето си сама в столовата. Прочете няколко писма и вестниците, дошли със сутрешната поща. После извика иконома и решиха, че за приема трябва да се наемат допълнителни хора, за да помагат в кухнята и в сервирането.

Цяла сутрин тя непрекъснато поглеждаше към библиотеката, но вратата не се отваряше. Аугуста не преставаше да мисли за истинското съдържание на това глуповато на вид стихотворение. Най-сетне не издържа и поръча да оседлаят кобилата й.

— Изглежда ще вали, мадам — каза икономът.

— Така е, но, не се тревожи, Стипълс. Малко дъжд няма да ми навреди.

— Ако искате, ще изпратя с вас човек — един от кочияшите, — за да ви пази и да ви прави компания — лицето на Стипълс беше тревожно.

— Не, не искам. Не се безпокойте, тук е село, не сме в града.

— Графът би настоял да имате охрана. Но както искате, мадам — Стипълс кимна с глава.

Аугуста въздъхна, излезе и яхна кобилата си. Тя язди около час под мрачното небе и постепенно започна да се успокоява. Вдигна лице срещу вятъра и усети първите капки дъжд и приближаващата буря. Беше много късно да се връща обратно. Поогледа се и в далечината различи малка къщурка. — Насочи се натам. За щастие къщата беше безлюдна.

Аугуста завърза кобилата си под навеса. Влезе в единствената стая и остави вратата отворена, за да може да наблюдава дъжда и пейзажа.

Не бяха минали и двадесет минути, когато в далечината се появи ездач. Той се носеше в галоп към нея, подковите на коня проблясваха в дъжда. Светкавица проряза хоризонта, след това се чу далечен гръм. Вече близо до къщата конят се подплаши, изцвили, но спря пред вратата.

От гърба му скочи Хари. По пелерината и шапката му се стичаше вода на малки ручейчета.

— Аугуста, какво правиш тук? Имаш ум колкото едно дете. Къде е конят ти?

Конят на Грейстоун се изправи на задните си крака, уплашен от поредната светкавица.

— Кобилата ми е отзад, под навеса.

— Ще се погрижа за коня си и ще дойда при теб. Затвори вратата, ще се намокриш до кости.

— Да, Хари.

След няколко минути вратата шумно се отвори и графът застана на прага. Той влезе и започна да отърсва водата от ботушите си върху пръстения под. В ръцете си носеше подпалки, намерени вероятно под навеса. Постави ги пред огнището и свали връхните си дрехи, от които се стичаше вода.

— Вярвам, че имаш извинение за тази глупост.

— Исках да пояздя — рече Аугуста, тръсна рамене и кръстоса ръце на гърдите си. Стаята й се видя още по-малка.

— В такова време? Защо не взе човек със себе си? — Хари свали ръкавиците си.

— Не се нуждая от никого. Как ме намерихте, милорд?

— Стипълс забелязал в коя посока си тръгнала. Беше ми трудно да те следвам, но няколко мои арендатори ми казаха, че са те видели да препускаш към тази къщурка. Това е единствената празна постройка тук.

— Колко си логичен. Както виждаш, аз съм напълно невредима.

— Не се сърдя за това, мадам. Ако не мислите за себе си, помислете за дъщеря ми.

Хари клекна пред огнището и се залови да пали огъня.

— Мередит се е разтревожила? — лицето на Аугуста се озари от усмивка.

— Мередит не знае, че си излязла на езда. Тя е в класната си стая.

— О. — усмивката й бавно се стопи.

— Но какъв пример ще дадеш на дъщеря ми?

— Нали тя не знае, че ме няма. Не виждам къде е проблемът.

— Това беше просто шанс.

— Да, разбирам какво искаш да кажеш. Давам наистина лош пример. Но аз искам да ви предупредя, че в бъдеще вие трябва да свикнете с това. Аз съм преди всичко Нортъмбърланд-Болингър!

Хари рязко се изправи и пристъпи към нея със свирепо изражение. Тя потрепери и отстъпи крачка назад.

— Проклета да си, Аугуста! Престани да използваш репутацията на твоето семейство като извинение за глупавото си поведение! Престани, разбра ли!

Отново я побиха тръпки. Той беше ядосан, направо бесен, и най-вече за това, че тя бе излязла на езда в бурята.

— Да, милорд. Ще престана. Разбрах.

— Ти се държиш така, сякаш си последният Болингър, които се е изправил върху укрепленията на замъка и се сражава с врага. Аз не съм твой враг, Аугуста — той прокара нервно пръсти през мократа си коса.