Джейн Кренц - Рандеву

— Така ли ще ме поучавате до края на живота ми, Грейстоун? Няма да ми бъде никак лесно.

— Надявам се, че до края на живота си все пак ще се научиш да се контролираш.

— Колко убедително! Съжалявам, че те накарах да препускаш след мен в дъжда.

— И аз съжалявам.

— Хайде, Хари, кажи ми най-важното! Откри ли нещо в стихотворението на Ричард? Това е причината, за да изляза с коня тази сутрин. Бях в ужасно настроение.

— Нямало е защо. Вчера с теб се разбрахме, че ти не си отговорна за деянията на брат си.

Аугуста се вцепени. Очакваше Хари да й съобщи нещо лошо. „Не, Ричард, ти не си предател. Не вярвам в това“ — повтаряше си тя наум.

— Бихте ли ми казали нещо по този въпрос? — помоли после гласно Аугуста.

— Изглежда, че е известие до някого. От думите става ясно, че Паяка е бил член на клуба „Сабя“.

— Доколкото си спомням, не съм чувала Ричард да е бил член на такъв клуб.

— Това е доста интересна история. Имаше навремето един малък мъжки клуб, където ходеха предимно военни. Бяха все млади хора. Той се намираше на улица „Сейнт Джеймс“. Не просъществува дълго, изгоря. Да… това беше преди две години, доколкото си спомням. Зданието изгоря напълно и клубът не се възстанови.

— Ричард дори не е споменавал за такъв клуб.

— Брат ти вероятно не е бил негов член, но по някакъв начин е открил, че Паяка е членувал в него. За жалост той не споменава кой е този човек.

— Но ако имаш списъка на членовете, може би ще откриеш кой е Паяка.

— Да, и аз мисля така. Много си умна.

— Можеш да ме вземеш на работа при теб.

— И дума да не става. В такъв случай изобщо не бих могъл да заспя. Ти ще ме държиш денонощно нащрек.

— Какво ще правиш сега?

— Ще започна разследване. Естествено, никой не бива да знае. Ще трябва да намерим управителя, може би той все още има списъка на членуващите в клуба.

— Решен си да намериш Паяка?

— Да.

Аугуста усети студенината в гласа му.

— Сега, след като прочете стихотворението на Ричард, не мислиш вече, че той е предател, нали?

— Случаят не е приключил и не мога да ти дам конкретен отговор. Единственото, което засега мога да кажа, е, че брат ти е искал да даде информация на нашите служби.

— Да, но си много сигурен.

— Не съм.

— Както винаги си много честен. Добре, ще запазя своето собствено мнение.

— Разбира се, това си е твое право. Вярвай, че брат ти е невинен. Това вече не интересува никого.

— Мен обаче ме интересува. Аз ще продължавам да го смятам за невинен. И ако той беше жив, а аз бях на негово място, той щеше да постъпи точно като мен. Ние, хората от моя род, сме привързани един към друг. И аз никога няма да забравя семейството си.

— Сега имаш ново семейство, Аугуста.

— Така ли? Мисля, че нямам, милорд. Имам дъщеря, която не ме нарича мамо, защото не съм толкова красива, колкото майка й. Имам съпруг, който не смее да рискува да се влюби в мен и да ме обича, защото се е разочаровал от жената преди мен.

— За Бога, какво говориш? Мередит е още дете и те познава от няколко седмици. Дай й време.

— А ти? Колко време ще искаш ти, за да провериш чувствата ми? Та ти непрекъснато ме осъждаш, следиш и порицаваш.

Хари застана зад нея, сложи ръка на рамото й и я обърна към себе си. Тя го погледна в лицето.

— Но какво искаш от мен, Аугуста?

— Искам да имам нормално семейство. Искам да ме обичат и да ми вярват — тя се разхлипа и сълзите започнаха да се стичат по бузите й.

Хари я прегърна.

— Моля те, не плачи. Всичко ще бъде наред, ще видиш. Ти просто си много притеснена. Между нас нищо не се е променило и няма да се промени. Обещавам ти.

— Да, милорд.

— Искам само да те помоля никога повече да не съпоставяш своя род с новото си семейство. Зная, че хората от моята фамилия са по-студени и сухи по темперамент, но това не означава, че не те обичам и че Мередит не те възприема като майка.

— Добре, разбира се, така е. Извини ме, моля те. Днес съм много разстроена. Това е може би и от времето.

Хари се усмихна и й подаде носната си кърпа.

— Хайде, ела до огъня и се стопли. Разкажи ми какво си намислила за приема.

— Колко сте хитър, милорд. Това е тема, която би разведрила всяка лекомислена жена.

— Аугуста!

— Извинете, милорд, исках да ви подразня. Но не е честно от моя страна. Все пак вие искате да ме успокоите.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Нека ви разкажа за менюто…

Хари се усмихна. Отдавна в дома му не бе се случвало такова събитие.

Гостите започнаха да пристигат един след друг. Аугуста бе поела ролята си на домакиня. Разпореждаше се навсякъде — В кухнята, в спалнята, из двора. Мередит неотлъчно я следваше навсякъде.