Джейн Кренц - Рандеву

— Всичко това било много сложно. Имам предвид организацията на приема.

— О, да. Майка ми ме е учила. Всички от нашия род обичаха приемите, баловете, изобщо забавленията.

— Татко изобщо не обича такива неща.

— Ще свикне — отсече Аугуста.

Следобед тя стоеше заедно с икономката, госпожа Гибънс, на стъпалата пред къщи, когато по алеята се зададе елегантен зелен кабриолет, теглен от два сиви коня.

— Госпожа Гибънс, моля ви, настанете господин Шелдрейк в жълтата стая.

— Но тя е точно до стаята на Клаудия Болингър.

— Точно така — усмихна се Аугуста. Шелдрейк спря. Подаде юздите на един прислужник и тръгна по стълбите към тях.

— Колко мило от Ваша страна, че дойдохте, господин Шелдрейк. Надявам се, че няма да се отегчите тук, на село. От няколко дни насам господин графът ми напомня, че селските празненства не били по вкуса ви — посрещна го Аугуста.

— Мадам, уверявам ви, че няма да скучая, щом вашата братовчедка Клаудия е тук.

— Тя пристигна преди половин час с баща си, сър Томас. Сега е горе и си почива.

Аугуста се усмихна и се наведе към Мередит.

— Познавате ли дъщерята на Грейстоун?

— Виждал съм я един-два пъти. Но съм забравил колко е красива.

— Благодаря. Двуколката ви е прекрасна, господин Шелдрейк — поклони се Мередит.

— Това е моята гордост. С нея взех първо място в надбягванията миналата седмица.

— Ще ме повозите ли? — попита детето.

— О, да, разбира се. С удоволствие. Ще ви повозя и двете.

— Трябва първо да искаме разрешение от моя съпруг. Той намира, че спортните двуколки са доста опасни.

— Щом сте с мен, опасност няма. Ще карам бавно.

— Какъв е смисълът да се качиш на двуколка и да се движиш бавно? Това е глупаво — засмя се Аугуста.

— Не го казвайте високо. Господин Грейстоун ще чуе и ще забрани на лейди Мередит и на вас да се разхождате с мен.

— А вашата спортна двуколка наистина ли е опасна? — обади се Мередит.

— Ако се управлява безразсъдно — да. Страхувате ли се, малка госпожице, да се качите?

— Не, въобще не се боя. Стига само татко да е съгласен.

— Имам предложение, Мередит. Просто няма да казваме на баща — ти колко е бърза тази количка — засмя се Шелдрейк.

— Много добре. Но ако татко настоява, ще му кажа цялата истина. Той не обича да го лъжат.

— Да, разбира се. Ако паднем в някоя кална канавка, вината ще бъде само моя.

— О! Какво е това? Каква е тази конспирация? — провикна се Хари, който идваше към тях. — Драги Шелдрейк, сега госпожа Гибънс ще ти покаже стаята. Щом се настаниш, веднага ела при мен в библиотеката. Искам да ти покажа нещо.

— Да, разбира се — Питър хвърли поглед към Аугуста, усмихна се и последва икономката.

— Татко, мога ли да се повозя на двуколката на Шелдрейк? — попита Мередит и погледна баща си.

— Надявам се, че Питър ще внимава със скоростта, след като ще му поверя най-скъпите си същества.

— Ето че всичко се уреди така, както искахме — усмихна се щастливо Аугуста, стоплена от думите на Хари.

— Татко, ще ми купиш ли такава двуколка?

— Не ставай смешна. Да хвърля толкова пари за подобно нещо. Ще ме разорите напълно. Доста се охарчих за подменянето на гардеробите ви.

— О, съжалявам, татко — каза притеснено Мередит, като оглеждаше роклята си, по която се развяваха розови панделки. — Не предполагах, че си изхарчил толкова пари за моите дрехи.

— Мередит, баща ти те дразни. Ние тепърва започваме да го разоряваме. Надявам се, че харесва новите ни тоалети — успокои я Аугуста.

— Да, много. Доста са скъпички — каза галантно той.

— Каква прекрасна двуколка — рече Мередит, хвана ръката на Аугуста и я стисна.

— Да, хубава е — отвърна тя и на свой ред стисна нейната.

— Усещам, че дори у дъщеря ми се развива вкус към авантюри — каза тихо Хари, поглеждайки Аугуста.

— Трябва да отбележа, че ти явно оцеляваш. Съпружеският живот ти се отразява много добре — Питър взе гарафата и си сипа вино.

Двамата седяха в библиотеката.

— Благодаря ти, Шелдрейк. Наистина, не всеки би оцелял, ако е женен например за Аугуста.

— Това означава, че си доста издръжлив. Но аз забелязвам също и промяна в характера и темперамента ти. Питам се дали някога си се занимавал с празненства или приеми.

Хари направи гримаса и отпи вино от чашата си.

— Наистина. Но това се харесва на Аугуста.

— Значи ти обичаш да я глезиш, а? Учудващо! Никога не си глезил никого — усмихна се подигравателно Питър. — Казвах ли ти, че тя ще бъде добра съпруга, Грейстоун?