Джейн Кренц - Рандеву

— Точно както ги поръчах — каза Аугуста.

— Вие сте ги поръчали? Мадам, аз позволих да подмените гардероба ми, като вземете предвид поста ми на гувернантка в тази къща. Но поръчах на шивачката роклите да бъдат в по-тъмни и приглушени тонове.

— Но цветовете не са крещящи. Ето например тази с цвят на аметист. Ще ти отива, повярвай ми. Хайде, бързо я обличай. Бетси ще ти помогне.

— Не, не мога да я облека. Много е светла за мен.

Аугуста я погледна строго.

— Трябва да запомните някои неща, госпожице Флеминг. Първо, вие сте член на нашето семейство и графът ще бъде много разочарован, ако не дойдете. Надявам се, че няма да направите това.

— О, Господи!

— Второ, моят чичо, на когото искам да ви представя, живее в Лондон и има вкус към добре облечените и изискани жени. Разбирате какво искам да кажа.

Тя знаеше, че сър Томас щеше да обърне внимание не на дрехите на Клариса, а на ума й. Но Аугуста искаше тя да направи добро впечатление на всички. И още нещо — беше намислила да обвърже не само интелектуално и професионално чичо си с роднината на Хари.

— Ясно — отговори Клариса, — чичо ви разбирал и от мода.

— Въпросът е там, че той цял живот е изучавал история. А всяка историческа личност, още повече жена, е имала свой стил. Помисли си само за Клеопатра.

— О, сега разбрах за какво става дума.

— Точно така. Роклите, които сме избрали, са в класическа линия. Моля те, Бетси, направи прическата й в гръцки стил.

— Ще я направя, госпожо.

— Ще ми помогнеш ли, Бетси? — попита Клариса.

— Разбира се, госпожице — прислужницата направи реверанс.

— Разчитам на теб. Облечете роклята с цвят на аметист. Сега трябва да бързам, графът ме чака.

Аугуста влезе в стаята си и връхлетя върху Хари, който се разхождаше нервно насам-натам, поглеждайки часовника си.

— По дяволите, къде се бавиш, Аугуста?

— Извини ме. Клариса имаше проблем с тоалета си за тази вечер — той изглеждаше превъзходно в строгия си официален костюм.

— Изобщо не ме интересува как е облечена Клариса.

— Имам нещо предвид, милорд. Къде е Мередит? Казах й да бъде тук след половин час, за да посрещнем гостите долу заедно.

— Мередит е малка за такива неща — рече Хари.

— Глупости. Тя ми помогна много с приготовленията за празненството. Моите родители винаги ме представяха на гостите си. Бъди спокоен, Мередит ще си легне навреме.

— Смятам, че е крайно време, милейди, да правите деколтетата си по-скромни.

— Шивачката сгреши и го отряза по-дълбоко. Не мога да го поправя, съжалявам.

— Аха, пак шивачката е виновна — той застана пред жена си, бръкна в деколтето й и задържа едната й гърда в шепата си.

— Моля те, Хари. Престани веднага — тя го погледна стреснато, защото неговият допир винаги я възбуждаше.

Той бавно извади ръката си. Сивите му очи блестяха.

— Мисля, че ти сама си виновна, а не шивачката. Тази вечер ще дойда тук и ще ти взема мерките сам.

— Ще ми вземете мерки, милорд?

— Да. Ще го направя най-старателно.

Някой почука. Аугуста отвори и на прага застана Мередит, сериозна и развълнувана. Аугуста и Хари се спогледаха.

— Не е ли прекрасна? Мередит, ти си великолепна!

Роклята й беше от бял муселин с жабо от дантели и панделки.

— Ти си цял диамант! — Възкликна Хари. — Тази вечер моите прекрасни дами ще сложат всички в нозете си.

— И вие двамата изглеждате чудесно — сериозното изражение на Мередит изчезна и на лицето й се появи усмивка.

Горе, на площадката на втория етаж, Хари взе ръката на Аугуста, с другата хвана Мередит и тримата заедно тръгнаха развълнувани надолу по стълбите.

— Сега вече изглеждаме като истинско семейство — промълви жена му.

Тримата влязоха в салона, където гостите ги очакваха. Хари погледна Аугуста и веднага разбра, че щом влезе в салона, неговата съпруга пое задълженията си на домакиня.

Мередит беше неотклонно до нея и гледаше с любопитни, широко отворени очи. Двете заедно поздравяваха гостите. Графинята представяше момиченцето, горда, че има дъщеря.

Аугуста беше доволна от всичко, което ставаше около нея. Това беше първият самостоятелен прием като домакиня и тя се радваше, че всичко върви добре…

Тя се спря пред групичката на сър Томас, Клаудия, Шелдрейк и Хари.

Питър й се усмихна и каза:

— Благодаря на Бога, че дойдохте, мадам. Страшно съм затруднен. Помогнете ми. Направо се обърках, не зная кой римски герой по кое време е живял и кой древен грък какъв е.

— Боя се, че татко и графът тази вечер прекалиха с разговори на исторически теми и отегчиха господин Шелдрейк — намеси се Клаудия.