Джейн Кренц - Рандеву

— Защо това стихотворение е толкова важно за теб? — изгледа го Аугуста през рамо.

— През последните три-четири години, по време на войната съществуваше човек с прозвището Паяка, който работеше за французите. Но ние бяхме убедени, че е англичанин, защото неговата информация беше много точна. Той причини смъртта на много смели мъже и ако все още е жив, бих му отмъстил за всичко това.

— Ти ще отмъщаваш?

— Да.

— И ще разрушиш нашата брачна връзка?

— Не виждам защо трябва да бъде разрушена.

— Добре, господине. Но вие все пак сте жесток.

Хари почервеня от ярост.

— А какво ще кажете за вашето отношение и поведение към мен? Да не би то да не е жестоко? Как се чувствам аз, знаейки, че вие предпочитате да защитите честта на мъртвия си брат, отколкото да изпълните съпружеските си задължения.

— Изглежда, че между нас се отваря пропаст, господине. Каквото и да стане, аз никога няма да залича случилото се помежду ни.

— Има мост над тази пропаст, госпожо, но вие не искате да минете по него. Вие можете да останете завинаги от едната му страна — там, където е брат ви — смелият, дързък Ричард Болингър. А от другата страна съм аз — Вашето бъдеще. Сега оставям решението във вашите ръце. Помислете ще минете ли по моста или не.

Без да дочака отговор, Хари се обърна и излезе.

От два дни в къщата цареше мълчалива и студена любезност. Най-тежко бе на Хари, защото той бе предизвикал това и сега усещаше, че топлината липсва навсякъде. Графът бе осъзнал колко много неща се бяха променили след идването на Аугуста в дома му. Прислугата, която стриктно, но монотонно изпълняваше задълженията си, сякаш бе станала друга. След появяването на новата господарка лицата на всички бяха весели и ведри. Той си спомни какво му бе казал Шелдрейк за отношението на Аугуста към прислугата на Сали.

Мередит беше прилежно и изпълнително дете, което се подчиняваше безропотно на баща си. Тя беше доста меланхолична, ала откакто Аугуста пристигна, започна да рисува картини, да излиза на разходки и да развява весело рокличките си, върху които вече пъстрееха панделки и дантели. Детето отведнъж се оживи, стана по-весело. То с ентусиазъм се вживяваше в романите, които Аугуста му четеше на глас. Дори и Клариса, иначе стриктна жена, изпълняваща блестящо задълженията си на гувернантка, се измени напълно. Тя изцяло се подчини на Аугуста. В очите й се появи непознато досега въодушевление. Някой би помислил, че е влюбена. Имаше и още нещо, за което Хари вътрешно се досещаше, но не беше напълно сигурен: предполагаше, че Клариса работи над нещо. Издаваше я поведението й. Никога досега не бе напускала тъй бързо столовата, веднага след вечеря, за да се затвори с часове в спалнята си. Грейстоун знаеше, че Клариса не би могла да се влюби, той добре познаваше характера й, но беше любопитен да разбере причината за необичайния блясък в очите й. Може би това също се дължеше на Аугуста.

След скандала със съпругата си графът забеляза, че беше изчезнала топлата приятелска атмосфера, прислугата се държеше студено и официално, сякаш всички тайно се бяха наговорили. Те водеха тиха война и бяха на страната на новата си господарка.

Той смяташе, че всички тук му се подчиняват, дори и Клариса, но нещата се бяха променили. Хари добре осъзна това, но най-добре го знаеше Аугуста.

Беше му абсолютно ясно и друго — съпругата му беше вярна на спомените си и рода си.

Той прекара две нощи в леглото, надявайки се, че Аугуста ще отвори междинната врата, но остана излъган. Като си помисли само, че и тази нощ може да остане сам, той реши да оправи отношенията си по някакъв начин.

Хари отвори тихо вратата и влезе в класната стая.

— Добро утро, господине. Не ви очаквах тази сутрин — вдигна поглед Клариса.

Хари се направи, че не забелязва студенината в гласа й.

— Идвах насам и реших да посетя часа по рисуване на дъщеря ми. Как вървят уроците?

— Добре. Днес започна да рисува малко по-рано. Очаква всеки момент графинята. Тя се занимава с обучението по рисуване.

Мередит вдигна глава от рисунката. За миг очите й просветнаха, но после бързо помръкнаха и тя сведе поглед.

— Продължавай, Мередит. Исках само да погледам малко.

— Да, татко.

Тя потопи четката в черната боя и нарисува върху листа нещо като облак. За първи път използваше този цвят в картините си. Всичките й рисунки, закачени в галерията, бяха пълни с жизнерадостни, светли тонове.

— Това „Грейстоун“ през нощта ли е? — попита Хари.