Джейн Кренц - Рандеву

„Да-а, не е достатъчно“ — мислеше си Хари, вперил поглед в мрака зад прозореца. Трябваше да разтвори онази врата, заключена някъде дълбоко в него. Изведнъж се почувства несигурен. Сякаш се взираше в тъмно и празно пространство. Изплаши се. Прииска му се пак да затвори тази врата. Разбра, че никога вече не би могъл да живее сам. Той жадуваше Аугуста не само физически. Беше свикнал с нейната дива, неподчиняваща се природа. Знаеше, че в сърцето си тя беше вярна и нямаше да му изневери.

— Хари?

Той извърна глава. На вратата, свързваща двете спални, стоеше жена му. Колко бе нежна и красива! Тънката копринена нощница се развяваше около тялото й.

— Какво има, Аугуста?

— Съжалявам за скандала, който направих в градината. Зная от какво се страхуваш — че няма да ни обърнеш никакво внимание, ако дойдем с Мередит в Лондон. Разобличението на Паяка е много важно за теб, затова не бих искала да те притеснявам — каза тя и влезе тихо в стаята.

Той бавно се усмихна и й подаде ръка, без да става от креслото.

— Паяка не е толкова важен в моя живот, колкото ти и Мередит, мила.

Тя пое ръката и седна на коленете му. Ухаеше на чиста женска плът, топла и подканяща. Той усети как в него се надига възбудата.

— Вече реших.

— Няма ли да тръгнеш за Лондон утре?

— Не — той сгуши лице в голото й рамо, поглъщайки сладкия мирис на плътта й.

— Ще накарам Шелдрейк да тръгне сутринта и да подготви нещата около случая. Ти, аз и Мередит ще заминем вдругиден. Оставям ти един ден, за да приготвиш багажа.

Аугуста се извърна и го погледна в лицето.

— Значи си съгласен да дойдем с теб?

— Да, сладка моя. Ти все пак си свързана с това разследване. Честно казано, има още една причина, за да дойдеш с мен. Не мога да спя сам.

— Значи ще служа за грейка — каза тя.

— Да, между другото.

— О, Хари, няма да съжаляваш, че си ни взел. Ще се държа прилично, ще бъда образец на женска добродетел. Ще се грижа за Мередит, няма да я изпускам от погледа си. Ще посещаваме само галерии, музеи и театри с научна цел. Аз ще…

— Тихо, любов моя. Не давай празни обещания — прошепна той, обви ръка около шията й, наведе главата й към своята и я целуна, за да я накара да млъкне. Тя въздъхна и се отпусна послушно върху него. Хари плъзна ръка по нощницата и стигнал ръба й, повдигна коприната и бавно започна да гали бедрата й. Ръката му отиваше все по-нагоре. Повдигна леката материя до кръста и сложи ръка между краката й. Когато усети, че е готова, леко разтвори бедрата й, отметна халата си я накара да седне върху него.

— Но, Хари?

— Хайде, мила, пусни ме да вляза — шепнеше той.

— Но какво правиш? Защо тук, а не на леглото?

— О, Боже! Аугуста, мила, пусни ме вътре — Хари почувства как навлиза в нея. Ръцете му я обгърнаха.

Аугуста, забила пръсти в раменете му, сякаш изпълняваше някакъв лудешки танц. Главата й бе отметната назад и косата й падаше чак до кръста.

Хари усети как дълбоко в нея мускулите й се стягат, после се отпускат. Луд огън лумна в него и той цял му се отдаде. Нека изгори в бесните пламъци на любовта! Така, както само един Нортъмбърланд-Болингър би могъл да го направи.

Икономката на лейди Арбътнот посрещна Мередит и Аугуста на вратата. От Шръгс нямаше и следа.

— Господин Шръгс отсъства, мадам. Болен е. И ще боледува още дълго време — обясни жената.

Аугуста се усмихна. Знаеше добре, че след всичко, което се случи между Питър и Клаудия в Дорсет, а и заради задачите, поставени от съпруга й на доверения му приятел, Шръгс никога нямаше да се появи. Трудна и отговорна работа очакваше Грейстоун и Питър.

— Дори и да не се върне вече тук, няма много да чувствам отсъствието му. Ще липсва единствено на госпожата — измърмори икономката, затваряйки вратата. — Двете ли ще влезете при лейди Арбътнот, или малката ще дойде с мен в кухнята да си похапне и да пие чай?

Момичето попита с поглед Аугуста дали ще й разреши да остане.

— Мередит ще дойде с мен — отвърна тя, отваряйки вратата на салона.

— Както кажете, мадам.

Аугуста отвори широко вратата.

— Ето ни и нас. Добре дошла в моя клуб, Мередит. Това е „Помпея“.

Този следобед клубът беше много оживен, макар че сезонът бе към края си. Графинята поздрави приятелките си и се спря да поговори с по-близките. След това се отправи към дъното на салона, където бе седнала Сали. Преди да стигнат до камината, пред тях спря Розалинд Морис.

— О, членовете на „Помпея“ стават все по-млади! — Възкликна тя.