Джейн Кренц - Рандеву

— Мога ли с нещо да ти бъда полезна? Кажи, Сали… — Аугуста се пресегна и хвана нежно ръката й.

— Не, миличка, благодаря ти. Всичко трябва да свърша сама… — тя замислено погледна шишенцето.

— Сали! — тихо, но настоятелно прошепна Аугуста.

— Успокой се, мила. Още няма да умирам. В момента съм страшно заета. Събирам информация за Грейстоун. Трябва да знаем някои подробности около клуба „Сабя“. Не можеш да си представиш как ме поглъща тази работа, колко много я обичам. От две години насам не бях се срещала с много хора. Сега поднових връзките си. Много от тях само чакат да им създам работа.

Аугуста се облегна на стола и погледна към Мередит. Тя се бе спряла до едно писалище и разговаряше с Касандра Побъри, която й показваше някаква поема.

— Моят съпруг твърдо е решил да се добере до информацията, която търси — промълви Аугуста.

— Да, Хари винаги е бил много твърд в решенията си. Той иска на всяка цена да открие Паяка. Има си причина. Това е важно за него.

— Какво знаеш за клуба? — попита Аугуста.

— Засега е много малко. Зная, че не е просъществувал дълго. Членовете му са били все млади офицери — мъже, които са търсели своето място в живота. Но клубът изгорял и не бил възстановен. Все още не мога да намеря списъка на членовете му, но се надявам, че ще го открия. Наех платени информатори и те са издирили бившия съдържател на клуба.

— Колко вълнуващо. Говори ли вече с този човек? — Аугуста се увлече в разговора със Сали. Беше й страшно интересно.

— Не съм се срещала още с него. Защо си толкова възбудена? Сигурно Грейстоун лично те е запознал с този въпрос.

— Интересувам се от резултата. Зная, че е много важно за Хари.

— Да, така е — каза Сали и замълча. След малко отново се обърна към Аугуста: — Мила, знаеш, че книгата за облози винаги е отворена на определена страница.

— Да, зная. И какво от това?

— Ако някога я намериш затворена, веднага я вземи и я занеси на Хари. Нека той да я отвори.

— Но, Сали, за какво става дума? — Аугуста я погледна учудено.

— Зная, че ти звучи доста тайнствено и мелодраматично, но това може да се случи. Просто те предупреждавам. Само ми обещай, че ще го направиш. Веднага щом видиш, че книгата е затворена, предай я на Грейстоун.

— Обещавам. Сали, кажи ми защо е всичко това?

— Засега не мога да ти кажа нищо повече. Грейстоун знае, че аз винаги проверявам информацията, преди да му я предам окончателно. Съпругът ти не обича да му подават неточна информация. Това го вбесява, а той не прощава грешките. Попитай Шръгс. Никога няма да забравя как веднъж се беше забъркал доста неприятно със съпругата на един френски офицер… Но това е много стара история.

— Разбирам — каза замислено Аугуста и отпи от чая си.

Почувства се излишна в този кръг от приятели — Сали, Питър и Хари. Те бяха верни един към друг, имаха заедно преживяно минало.

Аугуста познаваше много добре това чувство. Подобна взаимност имаше между нея и брат й, когато Ричард беше жив. Сега това й липсваше много. Тя обаче чувстваше, че започва да се привързва към новото семейство. Мередит полека-лека я допускаше близо до себе си, а страстта на Хари бавно се превръщаше в друго чувство — той вече не можеше да живее без нея. Но тя чакаше нещо повече. Жадуваше да бъде важна част от живота на съпруга си, такава, каквато Сали и Питър са били навремето. Искаше да бъде близка приятелка на съпруга си и той да й се доверява.

— Вие тримата сте били едно голямо семейство, нали? — попита кратко Аугуста.

— Не съм мислила по този въпрос, но може да си права. Ние бяхме доста различни, но поемахме големи рискове, вярвахме си и се нуждаехме един от друг. Понякога животът на единия зависеше от работата на другия. Тези неща свързват много здраво хората.

— И аз мисля така.

Хари седеше зад писалището в библиотеката си, когато чу шум в антрето. Съпругата му и дъщеря му се прибираха от разходка. „Точно навреме“ — помисли си той. Два дни вече Аугуста разхождаше Мередит по улиците на Лондон. Когато той се върна вкъщи, никой не знаеше къде точно е отишла графинята с малката господарка. Икономът Кредок предположи, че е завела детето в Британския музей. Но Хари знаеше много добре, че не са там. Такива развлечения бяха съвсем отегчителни за деветгодишно дете. Не вярваше на предположенията на Кредок.

Той стана и отиде до вратата. Щом го видя, Мередит хукна към него. Розовата й шапчица се търколи на пода. Очите й горяха от възбуда.

— Татко, татко, познай къде бяхме!