Джейн Кренц - Рандеву

— Господи! Какво е това? — тя погледна надолу в краката си и съзря някакъв квадратен предмет. Наведе се. Беше книга. Когато я взе в ръцете си, тя видя, че беше с тежка кожена подвързия. Докато разлистваше томчето, дочу тропот на копита върху паважа на улицата. Обърна се и видя ездач, който изчезна тутакси зад ъгъла. Значи в мрака някой я беше наблюдавал! Побиха я тръпки. Той я е следил и е чакал тя да вземе книгата, а после е избягал.

Изведнъж Аугуста се вцепени от страх. Такава уплаха никога досега не бе изпитвала. Тя се върна в градината и бързо затвори портата, стискайки книгата в ръце. Черната пелерина се развяваше зад нея.

Графинята стигна до прозореца на библиотеката. Хвърли книгата в стаята, постави длани върху рамката и подскочи.

Тъкмо беше прехвърлила единия си крак вътре, когато се стресна и извика тихо:

— О, Господи! Не!

Лампата върху писалището светеше, на стола седеше съпругът й и я наблюдаваше, присвил очи.

— Хари! Не знаех, че си вкъщи. Нали щеше да се прибереш късно тази вечер?

— Както виждате, доста късно е. Защо не влезете в библиотеката, мадам? Не ви е удобно така — яхнала прозореца.

— Зная какво мислите, милорд, но ще ви обясня всичко от игла до конец.

— Да, ако обичате. Но ще поговорим, когато влезете в библиотеката.

Аугуста го гледаше гузно, докато слизаше от прозореца. Скочи на пода и хвърли поглед към книгата, която лежеше на килима.

— Случи се нещо необикновено — каза тя.

— С теб винаги се случват необикновени неща.

— О, Хари! Знам, че си ядосан.

— Да, много съм ядосан.

— Така се страхувах да не те разгневя — тя се наведе и взе книгата.

— Седни — заповяда Хари.

— Да, милорд — тя свали пелерината си, прекоси стаята и седна от другата страна на писалището с вирната брадичка, готова да се защитава.

— Зная, че това, което направих, е много лошо.

— Да, наистина е така. Аз например мога да предположа, че се връщаш от някое среднощно рандеву, където си била с мъж.

— О, не, за Бога! Няма такова нещо.

— Радвам се да го чуя.

— Наистина, Хари, няма нищо подобно. Това е смешно.

— Така ли?

— Работата е там, че аз започнах разследване.

— Какво? И какво разследваш? — извика Хари.

— Смъртта на брат си, разбира се.

— О, по дяволите! — той се облегна върху писалището и я погледна заплашително. Аугуста се сви на стола, уплашена от гнева му.

— Да, казвам ви истината.

— За Бога! Вие ще ме уморите, мадам. А аз, глупакът, предполагах, че сте отишли до „Помпея“ и за по-пряко сте минали през градината.

— О, това няма нищо общо с „Помпея“. Отидох да се срещна с един мъж. Но той не беше там.

— Казах ли ви, че във всичко това е замесен мъж — каза строго Хари.

— Не в този смисъл. Уверявам ви, нямах любовно рандеву. Нека ви разкажа всичко подробно.

— Вярвам искрено, че няма да мога да ви разбера, но все пак разкажете. Какво се е случило? Моля ви, направете го колкото се може по-бързо, графиньо, защото търпението ми се изчерпва.

— Да, веднага. Днес в парка, когато гледахме издигането на балона, при мен дойде едно малко момче и ми подаде бележка, в която ми определяха среща в полунощ, ако искам да узная истината за брат си. Това е всичко.

— Това е всичко? Боже Господи! Това било всичко! — графът затвори очи и се хвана за главата. — Аз ще свърша в лудницата! Да, Господи, ще свърша в лудницата!

— Хари? Добре ли си? — промълви Аугуста.

— Не, мадам, никак не съм добре. Ще полудея! — той се изправи до писалището със скръстени на гърдите ръце, като я гледаше смразяващо. — Кой ти изпрати тази бележка?

— Не зная. На улицата нямаше никой. Но в тъмното е стоял човек, който ме е наблюдавал и е чакал аз да взема книгата. След това в дъното на улицата забелязах конник. Не видях лицето му.

— Дай да видя книгата — Хари я грабна от скута й.

Аугуста скочи и се повдигна на пръсти зад гърба му, за да види какво бе написано вътре.

— Това е някакъв дневник — нетърпеливо каза тя.

— Да.

— Не разлиствай страниците толкова бързо. Не мога да чета.

— Няма да разбереш нищо. Това е код. Много стар код — обясни Хари.

— Наистина ли? Можеш ли да го разчетеш? И какво общо има с брат ми?

— Много те моля, престани да бърбориш. Седни кротко и ме остави за няколко минути да го разгледам на спокойствие.

Аугуста се подчини. Седна тихо, сложи ръце на коленете си и зачака.

Хари отново се настани зад писалището. Отвори книгата и напрегнато започна да разчита кода. Той бавно прелистваше страниците. Мина доста време, преди да затвори дневника. После вдигна глава и погледите им се срещнаха. В неговия имаше нещо особено, което Аугуста не бе виждала досега. Побиха я тръпки. Очите му светеха.