Джейн Кренц - Рандеву

— Да, графе.

Както висеше с главата надолу върху рамото на съпруга си, Аугуста видя, обърнато наопаки, лицето на иконома. Кредок явно се мъчеше да не избухне в луд смях.

Когато икономът запали лампите, Хари го изгледа сърдито и му махна с ръка да напусне стаята. Той побърза да излезе и тихо затвори вратата след себе си.

Графът внимателно пусна Аугуста на пода. Седна и се залови да събува ботушите си. Яростта й полека-лека започна да я напуска. Тя съзнаваше, че всичко, което каза долу в библиотеката, беше доста пресилено.

— Извинявай, че се държах толкова зле. Прекалих, но ти много ме раздразни.

— Това, мадам, в сравнение с възможностите на моя темперамент, е нищо — вторият ботуш тупна на пода. Хари стана и започна бързо да смъква дрехите си. Беше страшно възбуден.

Аугуста усети как желанието обзема и нея. „Колко много го обичам“ — помисли си тя. И колко ужасно беше, че той имаше такава власт на нея…

— А сега, мадам, да започнем дуела — той рязко я събори на кревата и започна бързо да я разсъблича. Ръцете му я стискаха здраво.

— А ще се извиниш ли, ако победя аз? — прошепна тя.

— Не, мадам. Единственото нещо, което ще получите, е удоволствието. Разбира се, аз също ще бъда удовлетворен.

При тези думи устните му се впиха в нейните.

Аугуста се размърда. В леглото до нея спеше Хари. Чувстваше се тъй уморена, сякаш цял ден бе яздила як чистокръвен кон. Краката я боляха, тялото й бе все още влажно. Така се чувстваше винаги, след като се бяха любили с Хари. Тя се загледа в луната, която надничаше в прозореца.

— Аугуста!

— Да, Хари? — тя се извърна и се облегна на гърдите му.

— Искам да те попитам нещо за снощното ти приключение.

— И какво е то, милорд? — попита спокойно Аугуста. Учудващо беше, че когато бяха двамата в леглото, тя не се притесняваше от него, не се дразнеше от въпросите и заключенията му.

— Защо не дойде веднага при мен, щом получи бележката? Защо отиде сама на тази среща?

— Не зная дали ще ме разбереш — въздъхна тя.

— Ще се опитам. Зная, че не можеш да стоиш безучастна в това разследване, и с право. Но кажи ми, защо не ми призна за бележката? Или може би се страхуваше, че информацията, която щяха да ти дадат, би била улика срещу брат ти?

— О, не, напротив. Аз реших, че след тази среща в полунощ облакът, надвиснал над честта на Ричард, ще се разсее.

— Тогава защо не ми се довери? Знаеш, че и аз съм заинтересован.

— Исках да ти докажа, че мога да ти бъда в помощ така, както твоите най-близки приятели.

— Имащ предвид Сали и Питър? Но това е глупаво. Те са много опитни. Знаят как да се пазят. Ти нищо не разбираш от тези неща.

— Точно заради това. Искам да се науча, искам да бъда твоя вярна приятелка, най-близкият ти човек, с когото можеш да споделиш всичко. Искам да бъда свързана с теб така, както Сали и Питър.

— Но, Аугуста, ти си моя съпруга. Ние сме къде-къде по-силно свързани от всичко на света. Уверявам те — промърмори Хари.

— Чувствам се свързана с теб само когато сме в леглото. Това не е достатъчно, защото през другото време между мен и теб има пустота.

— Няма никаква пустота, мадам — той я потупа по гърба.

Тя потрепери и се отдръпна.

— Има празнота, защото ти не ме обичаш. Ти само ме желаеш, а това не е едно и също.

— Голяма специалистка си в тази област — вдигна вежди той.

— Всяка жена разбира от това и прави разлика между любовта и страстта. Не можеш да я излъжеш.

— Това означава ли, че пак ще спорим по тези въпроси и ще се караме?

— Не — Аугуста отново се облегна на рамката на леглото и каза решително: — Реших, че като не мога да спечеля любовта ти, то трябва да спечеля приятелството ти. Искам да бъда твой приятел. Един от тези, с които споделяш всичко. Разбирате ли ме, милорд?

— Но, Аугуста, та това са глупости. Толкова си емоционална. Чуй ме. Ти си част от моето семейство — той вдигна брадичката й и я погледна право в очите. — Никога не забравяй това. Ти си моята съпруга. Не си агент и никога няма да позволя да се въвличащ в опасни игри. Ясно ли е?

— Но свърших добра работа, Хари. Признай го. Донесох ти нещо интересно. Само си помисли — някой е решил да ни подведе по грешна следа. Искал е да помислим, че брат ми е Паяка. От това обаче произлизат много въпроси.

— Наистина е така. Най-интересният от които е, че Паяка е все още жив, а иска да го мислят за умрял. Което пък ни кара да мислим, че в момента той съществува и е приеман като член на обществото. Страхува се да не разберем нещо за миналото му и сега е станал още по-опасен от всякога — размишляваше гласно Хари.