Джейн Кренц - Рандеву

„Искам да бъда свързана с теб така, както са свързани Сали и Питър“ — повтаряше си мислено нейните думи.

Естествено той не беше я включил в разследването не само защото нямаше никакъв опит. Хари не искаше да я въвлича в неприятности, да я излага на рискове.

Сега обаче той се замисли дали има основание да я държи извън опасната игра. Тя имаше пълното право да участва заради Ричард.

Графът се опомни при финалните тактове на музиката. Представлението свърши, актьорите се поклониха, дресираните животни — също.

На връщане, в каретата Мередит не си затвори устата, бърбореше през цялото време от цирка до дома.

— Татко, как мислиш, мога ли да се науча да се премятам така във въздуха и след това да се приземявам върху гърба на моето пони?

— Не мисля, че това ще бъде най-подходящото занимание за теб. За дами с потекло като твоето не е прието да вършат такива неща — рече Хари и погледна Аугуста.

— Не ти ли беше интересен номерът с понито? — продължаваше Мередит.

— Много беше интересен.

— Какво ти хареса най-много?

— Декорите — изсмя се Грейстоун.

Когато каретата спря пред къщата, Хари докосна ръката на жена си.

— Остани, моля те — каза й той и отпрати с поглед дъщеря си. — Ти влизай, Мередит. Аугуста ще дойде след малко.

— Да, татко — детето скочи от каретата и тръгна да разказва на кочияша най-подробно за преживяното в цирка.

— Слушам ви, милорд — каза учтиво Аугуста. Той се поколеба за миг и после рече:

— Имам среща с Шелдрейк в клуба тази вечер.

— Предполагам, че ще се видите във връзка с разследването.

— Да. Но аз, Сали и Питър ще се срещнем по-късно тази нощ. Искам да се видим тримата и да обсъдим някои неща, да си отговорим на някои въпроси. Искаш ли да присъстваш?

— Ъ, наистина ли, Хари? — очите й се разшириха от учудване.

— Мила, ти имаш пълното право. Може би не бях справедлив, като те отстраних.

— Милорд, как да ви се отблагодаря?

— Какво? О… не… — Аугуста обви ръце около шията му и страстно го прегърна. Изненадан, Хари се килна назад. Вратата на каретата беше широко отворена и прислугата, която беше отвън пред къщата, можеше да види цялата сцена.

— В колко часа ще дойдеш да ме вземеш?

— Около три часа призори — каза той и внимателно отмести ръцете й, защото при допира на тялото й почувства възбуда. — Чакай ме в библиотеката. Ще минем направо през градината.

— Ще те чакам — цялото й лице сияеше.

Хари изчака съпругата му да се прибере вкъщи и каза на кочияша да кара към клуба. По пътя отново премисляше дали е правилно да допуска Аугуста до разследването. Може би правеше грешка. Умислен и със свито сърце, Хари гледаше през прозореца на каретата.

Питър Шелдрейк, елегантен както винаги, излезе от стаята за игра на карти тъкмо когато Хари влезе в клуба. Той размаха срещу Грейстоун бутилката портвайн, която държеше в ръцете си.

— О-хо! Прекарал си една чудесна вечер, а сега ела и сподели с мен тази бутилка вино. Разкажи ми за преживяванията в цирка. Спомням си, преди години заведох няколко племенника там и едва ги спрях да не заминат заедно с цирковата трупа.

Хари се усмихна и го последва. Те се отдалечиха в един ъгъл и седнаха.

— Боя се, че ще имам същите проблеми с Мередит. По едно време си помислих, че ще загубя дъщеря си на сцената. Но съм сигурен, че Аугуста се забавляваше толкова, колкото и Мередит.

— Постави се на нейно място. Да бъдеш графиня Грейстоун е къде-къде по-отегчително от това да си една от трупата и да танцуваш пред погледите на публиката. Помисли само за аплодисментите, възгласите и възхищението. Представи си мъжете, наведени от ложите, за да те аплодират.

Хари се намръщи.

— Млъкни! Не ми говори повече. Ако това се бе случило, животът на съпругата ми щеше да бъде по-друг, по-интересен.

— О, тогава графиня Грейстоун нямаше да си слага бижута, за да прикрива големите си деколтета. Представи си как би се чувствала Аугуста.

Хари погледна строго Питър. Всички го смятаха за тиранин в отношенията с жена му.

— Ще те видя аз теб, като се ожениш, дали ще позволяваш на жена си да носи големи деколтета — ехидно рече Хари.

— Ще видиш, че ще бъда добър съпруг — отвърна Питър.

— Като говорим за Аугуста, искам да те уведомя, че тази вечер тя ще дойде с нас у Сали.

Шелдрейк се задави от изненада, после отпи голяма глътка вино и погледна учудено Хари.

— Ти въвличаш Аугуста в тази работа? Мислиш ли, че е разумно, Грейстоун?

— Вероятно не е.