Джейн Кренц - Рандеву

Тримата напуснаха безшумно къщата. Нямаше нужда да осветяват пътя си, луната грееше ярко над тях, а и прозорците на лейди Арбътнот светеха.

Когато приближиха къщата, Аугуста забеляза, че долният етаж беше съвсем тъмен.

— Да не би Сали да ни чака в кухнята? — попита тя.

— Да, после ще ни отведе в библиотеката — каза тихо Питър.

Хари спря пред градинската врата.

— Но тя е отворена! — възкликна той.

— Сигурно е изпратила някой от прислугата да ни отключи. Тя няма сили да дойде до тук — промърмори Питър.

— Чудя се как все още управлява „Помпея“ — прошепна графинята.

— Поддържат я единствено клубът и предложението на Хари да вземе участие в издирването на документи около случая на Ричард.

— Тихо! — заповяда шепнешком Хари. Графинята се загърна по-плътно в пелерината си и мълчаливо последва съпруга си. Питър идваше зад тях.

Аугуста вървеше плътно зад Хари, затова се уплаши и извика, когато рязко се блъсна в него. Той внезапно беше спрял.

— О, Хари! Какво има?

— Нещо се е случило — каза разтревожено той.

На етажа цареше мъртва тишина. Аугуста забеляза, че съпругът й държеше някак по друг начин абаносовия си бастун.

— Какво е станало? — попита тихо Питър. Гласът му беше обезпокояващо сериозен.

— Задната врата на къщата е отворена. На долния етаж е тъмно, няма и следа от Сали. Заведи Аугуста обратно вкъщи и веднага се върни. Разбра ли?

— Разбрах — Питър понечи да хване ръката на жена му.

— Хари, моля те, недей! Нека да продължа с вас. Сали може би е много зле, затова не ви посреща — Аугуста се дръпна настрана и изведнъж кракът й се удари в нещо под храстите.

— О, Господи! Само това не! Сали!

— Аугуста? Какво има? — Хари се обърна и я изгледа разтревожено.

Тя беше вече коленичила и промушваше глава под храстите.

— Това е Сали. О, Хари! Знаех си аз. Сигурно е припаднала. Сали? — Аугуста опипа тялото на приятелката си, облечена в тежка копринена рокля, и ръкавиците й се напоиха с топла кръв. Сноп лунна светлина освети дръжката на кама, забита точно под гърдите й.

— Да се продъни в ада дано! — гласът на Хари беше ужасяващ.

Той бързо разтвори храстите, клекна до Сали и хвана китката й, за да провери пулса.

— Жива е още.

— О, Исусе! Мръсно копеле! — Питър мина от другата страна.

— Сали! — Аугуста сложи ръка под главата й, ала се уплаши от студенината, която почувства. Приятелката й умираше.

— Ние всички сме тук, до теб, Сали. Аз, Питър и Аугуста. Не си сама — промълви Хари.

— Приятели… по-добре е да умреш така. Болката беше непоносима. Непоносима… Не можех да издържам повече — едва чуто каза тя.

Аугуста заплака и стисна ръката й в своята.

— Кой го направи, Сали? Паяка ли? — попита Хари.

— О, да. Мисля, че беше той. Не можах да видя лицето му. Но той знаеше за списъка. Знаеше, че е у мен. Бях го взела от готвача.

— Какъв готвач? — попита Питър.

— Готвача на клуб „Сабя“. Взех списъка от него тази сутрин.

— Да се продъниш в ада! Ще ми платиш за това! Сали, той ще ми плати… — шепнеше Хари.

— Вярвам ти, Грейстоун. Това е краят му. Той е в ръцете ни. Знаех, че някой ден ще се разплатиш с него — Сали започна да диша тежко.

Аугуста се наведе над нея, сълзите се стичаха по лицето й. Веднъж вече го бе преживявала. Брат й беше умрял в ръцете й по същия начин, нямаше нищо по-ужасно от това.

— Аугуста? — повика тихо Сали.

— Сали, много ще ми липсваш. Ти ми беше истинска приятелка — говореше през сълзи Аугуста.

— Ти също. Ти ми даде толкова много. Трябва да си отида… Трябва да си отида… — гласът й глъхнеше.

— Сали!

— Не забравяй да отвориш книгата, Аугуста.

— Няма. Няма да забравя — обеща тя.

— Книгата… — прошепна с последно усилие Сали и издъхна.

Хари държеше в прегръдките си ридаещата Аугуста. Не можеше да я успокои по никакъв друг начин. Такава беше тя, като рода си — чувствителна, дълбоко преживяваща. А неговата душа бе пълна единствено с желание за мъст.

Грейстоун притисна още по-силно жена си и я изчака да се поуспокои. Мислеше само за отмъщението.

Постепенно Аугуста се съвзе. Хари погледна над главата й и видя Питър, който излизаше от задния вход.

— Изглежда е претърсвал спалнята, а после — библиотеката. Стаите са в пълен безпорядък, но другаде не е пипано — каза приятелят му. — Чул ни е, че идваме, и е избягал. Нямал е достатъчно време, за да свърши работата си докрай. Може би е решил, че Сали вече е мъртва, и е търсил списъка.