Джейн Кренц - Рандеву

— А, Грейстоун! Добре дошъл у дома.

Клариса Флеминг слезе по стълбите. Тя бе приятна жена, около четиридесетгодишна, с умни сиви очи. Прошарената й коса беше събрана в кок.

— Аугуста, това е госпожица Клариса Флеминг. Говорил съм ти за нея. Тя е моя роднина, която ми направи голяма услуга, като пое възпитанието на дъщеря ми.

— О, да, разбира се — Аугуста се помъчи да се усмихне, докато се ръкуваше с жената. Но разбра, че няма да й е никак лесно и с двете.

— Тази сутрин получих новината за сватбата. Не избързахте ли много? Ние знаехме, че годежът ще трае четири месеца.

— Нещата се развиха по-бързо и ви изненадахме. Вярвам, ще поздравиш съпругата ми, Клариса — усмихна се студено Хари.

— Да, разбира се. Добре дошла. Ако ме последвате, ще ви покажа спалнята. Предполагам, че ще имате нужда да отдъхнете след дългия път.

— Благодаря — каза Аугуста, гледайки как Хари се разпорежда с прислугата. До него стоеше Мередит и малката й ръчица се беше вкопчила в неговата. Никой от двамата не й обърна внимание.

— Разбрахме, че сте роднина на Прудънс Болингър, авторката на много книги за възпитанието на младите дами — каза Клариса, докато двете се изкачваха по мраморните стъпала.

— Да, лейди Прудънс е моя леля.

— А, тогава вие сте от рода Хемпшир-Болингър? Такова добро семейство! От техния род има много интелектуалци.

— Точно така. Само че аз съм потомка на рода Нортъмбърланд-Болингър — гордо вдигна глава Аугуста.

— А, разбирам — отговори Клариса и ентусиазмът й секна.

По-късно вечерта Хари седеше сам в своята спалня с чаша бренди в едната ръка и с „Войната на Пелопонес“ в другата. Не беше прочел и ред от книгата. Мислеше единствено за жена си, която лежеше сама в съседната стая. Оттатък не се чуваше никакъв шум. Той отпи глътка бренди и отново се опита да чете. Но нищо не се получи. Хари затвори книгата и я постави на масата. Не можеше да си прости, че не успя да сдържи страстта си онази нощ в каретата. Показа се слаб пред Аугуста. Страхуваше се, че слабостта му към нея ще се окаже опасна за него.

На път за Дорсет те отседнаха в една гостилница и трябваше да преспят там. Той нае самостоятелна стая за съпругата си и тя преспа в нея съвсем сама, а прислужницата й спа в съседната. Тази вечер той я целуна пред вратата на спалнята и й пожела приятни сънища. Не й направи никакъв намек за евентуални намерения. Хари беше сигурен, че тя лежи будна и го чака, но смяташе, че несигурността ще я държи в подчинение.

Стана от стола, поразходи се из стаята и си наля още една чаша бренди. Той бе снизходителен към Аугуста — В това беше целият проблем. Твърде снизходителен и отстъпчив. Все пак тя беше Нортъмбърланд-Болингър. Нуждаеше се от твърда ръка, която да й стяга юздите. Но колкото повече мислеше за това тази вечер, толкова повече се объркваше. Той отпи глътка бренди и усети топлина в слабините си.

Искаше да покаже на Аугуста, че владее страстите си и че той е мъжът в тази къща. Не само мъж, но и господар.

Доволен от своето решение, Хари отвори вратата на спалнята й. Застана на прага и погледна към леглото.

— Аугуста? Никакъв отговор.

Хари прекоси стаята и надникна под балдахина.

— Дявол да го вземе! Аугуста, къде си?

След като пак не получи отговор, той се обърна и видя, че вратата на стаята към коридора е отворена. Тя бе излязла. Каква ли изненада му беше приготвила? Може би това бе поредният й номер? Трябваше да я накара да престане най-после да го разиграва.

Хари излезе в коридора и съзря призрачна фигура със свещ в ръка, облечена в прозрачна дреха, която се развяваше след нея. Това бе Аугуста. Тя вървеше към картинната галерия в предната част на къщата. Хари реши да я последва. Беше любопитен какво ще се случи. Докато я следваше, малко се поуспокои. Когато видя, че я няма, той си бе помислил, че е взела багажа си и си е отишла.

Аугуста влезе в галерията. Хари се спря и застана в единия й край, откъдето можеше да я наблюдава. Тя се спираше пред всяка картина, като вдигаше високо свещта, за да освети лицата от портретите. Огряна от лунната светлина, която се промъкваше през прозорците, Аугуста изглеждаше призрачно лека. Хари я изчака да разгледа портрета на баща му и тръгна към нея.

— Бях ти казал, че много приличам на него — прошепна той.

— Хари! О, Господи, не знаех, че си тук. Изплаши ме! — тя се разтрепери и пламъкът на свещта се изви.

— Извини ме. Какво правите тук посред нощ, мадам?

— Любопитна съм, милорд.