Джейн Кренц - Рандеву

— Да, лельо Клариса, но не мога. Тя не ми е майка.

— Мисля, че вчера се уговорихме. Наричай ме както искаш. Можеш да ми казваш Аугуста. Не е нужно да ме наричаш „мамо“.

— Но татко настоява.

— Да, баща ти понякога е голям тиранин — отбеляза Аугуста.

— Така ли, госпожо? Какво означава думаща „тиранин“?

— Ами понякога баща ти обича да заповядва.

Изражението на Клариса изведнъж се промени.

— Госпожо, няма да позволя да критикувате графа в присъствието на дъщеря му.

— Не съм и помисляла, госпожице Флеминг. Просто разкривам една черта от характера му. Ако той присъстваше тук, нямаше да отрече това — Аугуста тръсна бонето си и започна да се разхожда из стаята.

— Мередит, кажи ми програмата, ако обичаш.

— Математика, латински и гръцки, естествознание и география. Това са предметите, които изучавам сутрин. Следобед се занимавам с френски, италиански и история.

— Да, много интересна програма за едно деветгодишно момиче. Баща ти ли я изготви?

— Да, мадам.

— Графът лично подбира програмата на дъщеря си. Той няма да приеме никакви поправки по нея — намеси се строго Клариса.

— Зная… Но какво виждам? Книгата на леля Прудънс „Съвети за поведението на младите дами“.

— Книгите на вашата леля са любимо четиво на Мередит. Нали, мила?

— Да, лельо Клариса.

— Лично аз ги намирам за скучни — отсече Аугуста.

— Мадам, много ви моля да не обърквате обучението ми.

— Глупости. Смятам, че за всяко момиче, което има собствени мисли в главата и свой собствен свят, книгите на леля ми Прудънс са тъпи и скучни. Например как да си пием чая, как да ядем торта. И всички тези глупости — за какво да разговаряме, когато сме на гости… А какви са тези дебели кожени книги?

— Гръцка и римска история — отговори Клариса, готова да воюва.

— О, разбира се. Очаквах такова нещо. Ами тези малките?

— Това са книги от поредицата на Маньол „Разнообразни исторически въпроси за млади хора“. Много подходящо четиво за младежи, мадам. Нали сте съгласна с мен? Мередит знае всички отговори на въпросите.

— Убедена съм. Сигурно може да отговори дори на въпроса къде расте индийското орехче. Зная също, че вие ме смятате за лекомислена.

— О, не, мадам. Графът никога не би се оженил за лекомислена жена.

— Наистина ли?

— Не исках да кажа това. Никога не бих посмяла да вземам отношение по въпроса за брака на Грейстоун.

— Не се притеснявайте. Аз действително понякога съм лекомислена и твърдоглава… Дойдох при вас тази сутрин, за да изведа Мередит на пикник.

— Пикник?! — Мередит погледна удивено.

— Искаш ли? — усмихна се Аугуста.

В изблик на гняв Клариса счупи едно перо и побледня.

— Страхувам се, че това е невъзможно. Графът държи строго да се изпълнява учебната програма.

— Какво казахте, госпожице Флеминг?… Между другото, трябва ми някой, който да ме разведе из околността. Графът в момента е зает, така че аз реших да помоля за това Мередит. Тази разходка ще ни отнеме доста време и затова помолих готвача да ни приготви нещо за хапване.

— Много добре, мадам. Мередит може да ви придружи. Но занапред ще ви моля да не нарушавате програмата — очите на Клариса блеснаха предупредително.

— Разбира се — отвърна Аугуста и погледна детето, която чакаше с безизразно изражение, каквото имаше понякога баща й. — Ще тръгваме ли, Мередит?

— Да, мадам… Да, Аугуста.

— Тук е много красиво, моето момиче.

— Да, зная — Мередит се разхождаше по алеята заедно с Аугуста.

Много трудно бе да се разбере за какво мисли детето. То беше учтиво като баща си, но не и общително. Аугуста започна да обсъжда времето, после книгата на Маньол, но не успя да го разговори.

— Преди живеех в една голяма къща в имението „Нортъмбърланд“ — започна да разказва Аугуста, като размахваше кошницата за пикник.

— Какво стана с къщата?

— Продадохме я след смъртта на родителите ми.

— Майка ти и баща ти са починали? — Мередит я погледна бързо.

— Да, загубих ги, когато бях на осемнайсет години. Много ми липсват.

— И на мен татко много ми липсва, когато, замине някъде. Беше ми много мъчно по време на войната. Сега съм така щастлива, че отново е тук.

— Да, представям си колко ти е липсвал.

— Надявам се, че ще си остане вече у дома.

— Сигурна съм.

— Когато тръгна за Лондон, той ми каза, че е много важно.

— Така ли?

— Клариса ми призна, че той непременно трябвало да се ожени, за да има наследник.

— Баща ти е човек с голямо чувство за отговорност.