Джейн Кренц - Рандеву

— Знаеш ли, нейният брат бил от рода Нортъмбърланд-Болингър, а те били известни като вироглави и буйни. Знаеш ли това, татко?

— Да, дочух и аз такова нещо. Не мога да повярвам, че са способни на твърде смели постъпки, дори извършени в полунощ — Хари дъвчеше пая си и не отместваше очи от Аугуста.

— Аз съм чувала, че мъжете от рода Грейстоун са много смели. Повече отколкото някой може да предположи — отбеляза Аугуста. Червенината на лицето й бе започнала да избледнява.

— Ами да. Понякога имаме възможност да се изявяваме — усмихна се Хари и взе още едно парче пай.

Мередит не разбираше за какво говорят и продължаваше да бърбори.

— Братът на Аугуста бил изключително смел, а и добър ездач. Веднъж той спечелил конните надбягвания.

— Чудесно!

— Ще хапнеш ли плодове, Мередит? — попита Аугуста и тихо се изкашля.

После двете отидоха до поточето, пуснаха в него две лодки от дърво и седнаха да наблюдават коя ще стигне първа до другия бряг. Хари също се включи в играта. После те оставиха детето само край потока и седнаха отново на тревата.

— Как хубаво се забавлява! Нуждае се от повече разходки на открито — рече Хари, като се излегна.

— Щастлива съм да го чуя, милорд. Това изживяване не може да се замени с нищо друго, дори и с картата и глобуса. С ваше позволение бих искала да променя нещо в нейната учебна програма.

— Например?

— Ами… Ще добавя рисуване и четене на разкази и романи.

— Не! В никакъв случай! Забранил съм всякакви промени! Няма да позволя Мередит да се занимава с глупости.

— Но вие сам казахте, милорд, че Мередит се нуждае от развлечения.

— Казах, че би могла понякога да излиза навън.

— Много добре. Може да рисува и чете книги на открито.

— О, по дяволите, Аугуста!

— Тихо, милорд. Нали не искате Мередит да чува ругатни? Тя е достатъчно притеснена и развълнувана от новия ви брак.

— Напълнила си й главата с разкази за твоя безстрашен брат авантюрист.

— Да, той обичаше приключенията и беше много смел.

— Хм — изсумтя иронично Хари.

— Хари?

— Да?

— Знаеш ли слуховете около смъртта на брат ми?

— Да, зная. Но ги смятам за маловажни и не ме интересуват.

— Това, което се говори за Ричард, е лъжа. Но действително до тялото му бяха намерени документи. И аз се чудя как бяха попаднали там.

— Аугуста, ти трябва да свикнеш с мисълта, че понякога не можем да си отговорим на доста въпроси.

— Да, зная. Но аз искам да докажа, че моят брат е невинен, и имам своя теория.

— И каква е тя?

— Мисля, че Ричард е разполагал с тези документи, защото е бил свързан с английското разузнаване.

— И заради тази идея ти искаше Лъвджой да разследва случая?

— Да. Не мислиш ли, че това е възможно?

— Не. Абсолютно съм сигурен — тихо каза Хари.

— Но защо? Откъде си толкова уверен?

— Ако Ричард е бил свързан с английското разузнаване, тогава той е трябвало да работи за мен.

— Какво искаш да кажеш? — попита напрегнато Аугуста.

— Това какъв съм бил, не интересува вече никого. Войната свърши и аз съм щастлив, че е така. Занимавах се със събиране на сведения, работех в разузнаването.

— Ти си бил шпионин?!

— Да, любов моя. Та не си ли виждала как действам?

— Ето къде си се научил да отваряш ключалки и сейфове и винаги да бъдеш там, където най-малко те очакват. Но това не е било за теб, Хари, не ти прилича. Не е твоето призвание.

— Никога не съм го приемал като призвание, а като дълг към родината. Понякога ми беше досадно, защото трябваше да прекъсвам интересните си изследвания. Бях лишен от възможността да наглеждам имението си.

— Сигурно е било много опасно.

— В някои случаи да. Аз отговарях за секретните сведения, имах на разположение цяла група хора. Освен това дешифрирах кодове и писма, написани с безцветно мастило.

— Безцветно мастило? Пишеш и не се вижда нищо върху листа?

— Хм… да.

— Чудесно! Колко интересно! И аз бих искала да имам безцветно мастило.

— Ще ти дам, но трябва да знаеш, че получателят трябва да има специален разтвор.

— С такова мастило можеш например да си водиш дневник. Ето защо, значи, си прекарал толкова време на континента.

— За жалост, да.

— А всички са мислели, че си заминал за Европа заради твоите исторически проучвания.

— Занимавах се и с това, докато бях в Италия и Гърция, но по-голямата част от времето си бях посветил в служба на английската корона. Сега, когато войната свърши, бих искал да посетя континента просто за развлечение. Искаш ли да заминем, Аугуста? Ще вземем и Мередит, разбира се. Пътуване с учебна цел — Хари се протегна и взе от кошницата една праскова.