Джейн Кренц - Рандеву

— По отношение на предците ми?

— Да.

— А защо?

— Ами защото, докато лежах в леглото, си помислих, че те вече са и мои предци, нали така? Затова реших да стана и да ги поразгледам.

Хари скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената под портрета на баща си.

— Нито един от тях не е бил нито толкова приятен, нито толкова добър, както изглежда на картината.

— А какво ще кажеш за баща си? Той изглежда толкова силен и благороден — тя се вгледа в портрета.

— Да, може би е бил такъв, когато е позирал. Но аз го помня винаги кисел, ядосан и нервен. Не можеше да преживее факта, че майка ми бе избягала с един италиански граф веднага след раждането ми.

— О, Боже! И какво се случи по-късно?

— Майка ми почина в Италия. Щом научи новината, татко се затвори в библиотеката с няколко бутилки бренди. След една седмица излезе оттам пиян и заповяда нейното име да не се споменава под никакъв предлог в замъка.

— Да. Мъжете от рода Грейстоун са имали доста неприятности със съпругите си.

— Повечето от графините в рода Грейстоун не са били добродетелни. Баба ми например е имала безброй любовници — призна той.

— Вероятно са били прави. Брачните договори се правят заради титли и пари. На жените им е липсвала любов. И те са я търсели другаде.

— Не мисли, че ще допусна да ми изневериш, Аугуста.

— Кажете ми честно, милорд, дали мъжете от рода Грейстоун са били по-добродетелни от жените си?

— Боя се, че не. Но липсата на добродетел е по-изявена при жените — отговори той, спомнил си за безбройните любовници на дядо си и баща си.

Аугуста се ядоса. Хари забеляза как очите й светнаха предизвикателно. Тя дръпна свещта към себе си и пламъкът освети лицето й. Заприлича му на малката Атина Палада. Мисълта го накара да се усмихне. И огънят, който през цялата нощ го изгаряше отвътре, пламна още по-силно.

— Грейстоун, вие сте арогантен и изключително противен човек. Трябва да ми се извините заради заключението, което току-що направихте.

— Аз? Защо?

— Така. И това ми било учен-класик.

— Добре. Може би ще ви се извиня по-късно.

— Сега. Извинете ми се сега.

— Ще ви се извиня, мадам, след като ви занеса в спалнята ви.

Той протегна ръце и пристъпи към нея.

— Да ме носиш до стаята? Но, Хари, какво правиш? Пусни ме веднага!

Тя се задърпа, но той я вдигна на ръце и я понесе през салона към спалнята й. Когато я положи върху леглото, от нейната ярост не бе останало нищо.

— О, Хари, ще се любим ли?

— Да, любима. Със сигурност. Ще те превърна от Атина в Афродита.

— Хари! За Бога! Хари! Не издържам! Това удоволствие минава границите!

Хари вдигна глава и погледна Аугуста. Тя изживяваше за първи път оргазъм. С притворени очи, с ръце, вкопчени в чаршафите, тя се бе извила и изопнала цялото си тяло като тетива на лък.

Хари лежеше между бедрата й. Топлият мирис на тялото й го омайваше.

— Мила! Такава те желая! — той вкара пръста си в нежната цепнатина и бавно го извади. Почувства как мускулите й се свиха и отпуснаха. Пъхна пръстите си и започна да дразни с палец клитора й.

— Хари!

— О, колко е хубаво! Колко е сладко и топло! Хайде, мила, свий се и се отпусни още веднъж. Направи го пак.

Той продължаваше да гали клитора й и да плъзга пръсти вътре в нея. После се наведе и започна да целува обления в сладостен сок венерин хълм и нежните устни.

Дланите на Аугуста се свиха в юмруци, хълбоците й се разтрепериха сякаш от силна треска. Тя повдигна крака още по-високо над главата му и усети езика му вътре в себе си.

Хари надигна глава и на светлината на свещта погледна розовата и влажна плът, която целуваше. Наведе се и продължи отново и отново.

Аугуста се разтресе силно и нададе силен вик на удоволствие, което се чу чак в големия салон. Тя цялата трепереше в ръцете му. Хари осъзна, че никога не беше виждал по-женствено и по-красиво изживяване от това. Огънят бушуваше в него, той не можеше да чака и секунда повече и докато възбудата й не беше напълно стихнала, проникна напълно в нея. Удоволствието, което изпита, бе сякаш свръхестествено. Това чувство го тласкаше към отвъдното, към нереалността, беше красиво и зашеметяващо. Той също извика и се отпусна върху Аугуста.

Дълго след това Хари лежеше в средата на леглото, заровил глава в чаршафите. Потърси с ръка Аугуста и като разбра, че я няма до него, отвори очи.

— Аугуста? Къде си?

— Тук съм.

Той извърна глава и я видя да стои до отворения прозорец. Беше облякла нощницата си. Прозрачната материя се плъзгаше по нея, панделките се развяваха от лекия ветрец. Изглеждаше нематериална и призрачна. Хари имаше чувството, че ако я докосне, тя ще се стопи и ще изчезне завинаги. Той седна и облегна гръб в таблата на леглото. Не, тя беше реална, от плът и кръв, и той нямаше да я загуби никога. Бяха се любили преди малко и тя му се бе отдала напълно, бе му принадлежала цялата, трепереща и стенеща от възбуда и удоволствие в ръцете му. Той се закле пред себе си, че ще я закриля, макар че тя едва ли желаеше това. Закле се, че ще се люби с нея често, за да й доставя същото удоволствие, и ще засили физическата връзка между тях.