Джейн Кренц - Рандеву

Хари сбърчи вежди и не отговори на забележката.

— Вярвах на Катрин, но тя започна да ме мами още в самото начало. Единственото нещо, което ненавиждам, е лъжата.

— Разбирам, че е много трудно за вас, милорд.

— Катрин дори не направи усилие да бъде добра и почтена съпруга. Единственото нещо, в което бях сигурен, е, че не роди дете от любовника си. Тя забременя веднага след сватбата и този факт я вбесяваше. Когато разбра, че е бременна от мен, любовникът й загуби всякакъв интерес към нея. За да го задържи близо до себе си, тя започна да му дава пари.

— Колко ужасно, Хари! Как забеляза, че го прави?

— Не се сетих веднага. Катрин печелеше доверието на всички около себе си. Понякога идваше при мен и ме молеше да й дам пари за благотворителни цели, което беше чиста лъжа. Любовникът й се нуждаеше от пари.

— Боже мой!

— След нейната смърт аз пуснах слуха, че е починала от треска след раждането на Мередит. Истината е друга. След раждането тя узна, че любовникът й се среща с друга. Още съвсем неукрепнала, тя стана от леглото и отиде на среща с него. Върна се настинала и разви пневмония в много тежка форма. Повече не стана. Няколко дни преди да дойде краят й. Вече не беше с ума си. Непрекъснато разговаряше с него, имаше халюцинации.

— Така ли научи името му?

— Да.

— И какво се случи с него после?

— Притискан от дългове, постъпи в армията. След година умря геройски на бойното поле.

— О, сега разбирам, че след толкова премеждия в брака вие действително сте прав да имате такива изисквания, милорд.

— Не защитавам само моята чест, но и честта на дъщеря ми. Детето трябва да уважава паметта на родителите си. Мередит е деветгодишна, но за майка си знае само това, че е била прекрасна майка и съпруга.

— Повярвай ми, аз никога не бих променила отношението на Мередит към майка й.

— Вярвам, че не би направила такова нещо. Ти си мила, честна и вярна към тези, които обичаш. Това е една от причините да се оженя за теб. И се надявам, че ще се грижиш за дъщеря ми.

— Разбира се. Надявам се, че ще ме заобича.

— Тя е послушно дете. Изпълнява всичко, което й кажеш. Знае, че ти ще бъдеш новата й майка и че трябва да те уважава.

— Уважението не е любов, милорд. Всеки може да се грижи и да уважава, но не всеки може да обича и да дава.

— Искам вие двете да се обичате и уважавате. Ще изисквам лоялност от страна на съпругата си. Достатъчно ли съм ясен?

— Да, разбира се. Но трябва да ви кажа, милорд, че аз не мога да бъда съвършена.

— Никой не е съвършен.

— Радвам се, че го разбирате.

— Надявам се обаче, че ти ще направиш няколко бързи опита да постигнеш съвършенство.

— Подигравате ли ми се, сър?

— За Бога, не. Аз съм един сух, отегчителен човек, който е напълно лишен от чувство за хумор и жизнерадост.

Аугуста се намръщи:

— Подиграваш се с мен, Хари! Искам да те попитам нещо… Ти каза, че не можеш да понасяш лъжливи жени. Аз например не съм била винаги честна с теб. Нали не ти казах за дълга си на карти.

— Това не е измама или лъжа. Ти просто действаше безразсъдно, типично за Нортъмбърланд-Болингър, затова си навлече и куп беди.

— Съвсем естествено…

— Ако имате чувство за мярка, мадам, моля ви, бъдете така добра и не ми напомняйте за инцидента с Лъвджой. Искам по-скоро да го забравя.

— Няма да е толкова лесно, защото точно това ви накара да се ожените за мен рано тази сутрин.

— Щях да се оженя за теб, Аугуста. Рано или късно.

— Но защо, милорд? Все още не разбирам защо избрахте мен, а не друга.

— За всеобщо учудване този път не си избрах съпруга по добри маниери и поведение.

— Тогава как? — ококори очи Аугуста.

— Маниерите и поведението на Катрин бяха безупречни. Всеки може да го потвърди.

— Това означава ли, че не избрахте съпругата си според поведението?

— Да, така е. Ти сама го каза онази вечер в библиотеката на Енфилд. Всичко, което искам, е добродетелна съпруга.

— Да, зная. Но за всеки мъж добродетелта върви ръка за ръка с благоприличието.

— Не е необходимо. Единственото, което прави жената добродетелна, е чувството за лоялност, верността. Макар че ти си вироглава и безразсъдна, понякога имаш чувство за вярност.

— Аз?

— Да, ти. Ти например си вярна на приятелите си. Да вземем Сали или пък някого от рода Нортъмбърланд-Болингър.

— „Вярно“… звучи като пудел.

— Обичам пуделите — отвърна той и се усмихна. Тя почервеня от гняв и вирна брадичката си.

— Верността, милорд, е нещо като любовта. Убедена съм, че не можете да я спечелите с венчалната халка.