Джейн Кренц - Рандеву

— Не я притеснявай, няма да й стигнат силите — каза с укор Хари.

— Зная. Но Сали е такъв тип жена, която предпочита да изживее пълнокръвно всяка минута, дори и като неизлечимо болна — отвърна Питър.

— Мисля, че имаш право. Нека пак усети старите времена. Надявам се, че ще запазите всичко в тайна.

— Дискретността е едно от моите достойнства. Добре е да го знаещ. Не съм като някои мъже, които днес си уреждат специално разрешение за брак само защото снощи в каретата не са проявили никаква дискретност.

— Още една дума за снощи, Шелдрейк, и ще си напишеш сам епитафията.

— О, добре! Ще мълча като гроб. Но, драги приятелю, бих искал само да можеше отнякъде да видиш физиономията си, когато слизаше снощи от каретата. Беше неузнаваем.

Хари въздъхна дълбоко. Щом си спомнеше за миналата нощ, направо се изумяваше от невъздържаното си поведение. Никога досега не се беше подчинявал на нагона си. Интересно бе, че той дори не се укоряваше за случилото се. Знаеше, че Аугуста му принадлежи изцяло. За едно нещо съжаляваше най-много — че загуби контрол и не можа да достави удоволствие на Аугуста. Тя му се отдаде тъй искрено, чисто и страстно, че той нямаше да забрави това до края на живота си. „За разлика от тази кучка Катрин“ — помисли си Хари.

— Грейстоун, какво ще стане, ако затворя Ангела в карета, както ти затвори братовчедка й онази нощ? Какво би станало, а?

— Зависи какъв интерес си показал към това, което тя пише в момента.

— Повярвай ми, Хари, не съм говорил за нищо друго, освен за книгата й. По дяволите, защо не се влюбих в твоята Болингър, а ти — В моята!

— Е, така става понякога… Ако намериш нещо интересно около Лъвджой, прати ми писмо до Дорсет.

— Веднага. А сега тръгвам, защото трябва да се преоблека като Шръгс и да си поема задълженията в клуба.

След като Питър излезе, Хари се опита безуспешно да прочете няколко страници от книгата си. Беше завладян от една единствена мисъл — как ще се люби с Аугуста в леглото. Той затвори книгата и я постави на полицата в библиотеката.

— Работата е там, Клаудия, че „Помпея“ започна съществуването си като салон, но някой ден ще се превърне в истински клуб, като тези по улица „Сейнт Джеймс“.

— Аз вече съм подготвена психически за „Помпея“. Уверявам те, ще се постарая да не гледам удивено.

— Да, но ти имаш изострено чувство за благоприличие, а някои неща ще те шокират.

— Кои например?

— Ами например икономът Шръгс — каза Аугуста тъкмо когато вратата се отвори и пред тях застана Шръгс.

— О, госпожице Болингър! Учудвам се да ви видя. Научих, че утре ще се омъжвате със специално разрешение.

— Това не е твоя работа, добри човече — сряза го Клаудия.

Шръгс зяпна от учудване, като видя Ангела до рамото на Аугуста, но бързо се окопити от шока.

— Боже мой! Какво прави Ангела в „Помпея“? Обяснете ми, госпожице Болингър.

Настъпи предизвикателна тишина. Клаудия разглеждаше Шръгс от главата до петите.

— За Бога, кое е това чудато същество?

— Това е Шръгс — усмихна се Аугуста. — Не обръщай внимание. Той допълва атмосферата. Лейди Арбътнот е доста ексцентрична дама.

— Явно — Клаудия изгледа изпитателно Шръгс и го подмина. — Любопитна съм да видя какво ме очаква на това място. Води ме, Аугуста.

— Госпожица Болингър е новият член на клуба. Тя сама пожела да посещава лейди Арбътнот, докато аз съм в Дорсет. Клаудия ще ме информира за състоянието на Шръгс.

— Без вас, госпожице, това място ще бъде пусто. Вие му придавахте живот — Шръгс не откъсваше очи от Клаудия, която стоеше нетърпелива до вратата на залата.

— Сигурно и в мое отсъствие ще се случват много интересни неща. Как ми се иска и аз да участвам в тях — каза Аугуста, докато сваляше шапката си, украсена с красиви цветя. Шръгс се усмихна и отвори вратата на салона.

Тя беше уверена, че обстановката в клуба ще заинтригува братовчедка й. Подкани я да дойде с нея до камината, където беше седнала Сали.

— Колко е необикновено — каза тихо Клаудия, като оглеждаше картините по стените.

Сали затвори книгата, която четеше, постави я на коленете си и оправи наметнатия на раменете си индийски шал. После погледна към новодошлите.

— Добър ден, Аугуста. Нов член ли ми водиш?

— Това е братовчедка ми Клаудия. Тя ще те посещава през дните на моето отсъствие.

— Ще очаквам с радост посещенията ви, госпожице Болингър. Разбира се, Аугуста много ще ми липсва.

— Предполагам — рече Клаудия.

— Моля, седнете — подкани ги Сали.