Джейн Кренц - Рандеву

— Викате ме да помогна в опаковането ли, госпожице?

— Да, моля те. Има още много работа, а времето е малко. Моят годеник ми съобщи, че тръгваме утре, веднага след сватбената церемония.

— О, нямаме никакво време — Нан влезе в стаята и започна да дава инструкции на обърканата Бетси.

— Мисля, че не можем да разговаряме в този хаос. Хайде да пием чай долу в библиотеката — предложи Клаудия.

Аугуста оправи една накъдрена муселинова шапчица и погледна към спалнята. Имаше да опакова още толкова много и ако утре сутринта не беше готова, Хари щеше да се сърди. Но беше уморена и затова й се искаше да пийне чай.

— Добре. Мисля, че двете ще се оправят и без мен.

Пет минути по-късно Аугуста се отпусна в креслото, опъна крака, както бе обута, върху малката масичка и отпи голяма глътка чай. После въздъхна и постави чашата в чинийката.

— Ти беше права, Клаудия. Идеята ти за чая беше чудесна. Нуждая се от малко почивка. Страшно ще се уморя, докато стигна до Дорсет.

Клаудия погледна братовчедка си над ръба на чашата.

— Би ли ми обяснила защо е това бързане. Имам чувството, че нещо не е в ред.

— Казах ти, попитай Грейстоун. Лично аз мисля, че този човек е полудял, а това никак не е добре за мен като негова бъдеща съпруга. Изглежда това е негова фамилна черта.

— О, ти не мислиш така, нали, Аугуста? — Клаудия изглеждаше малко уплашена. — Не мислиш, че е луд, нали?

Аугуста изохка. Това семейство нямаше никакво чувство за хумор. Също като Грейстоун.

— Не е луд. Просто се пошегувах. Аз също не виждам смисъл в специалното разрешение за брак и в това пришпорване на нещата. Предпочитам да бъда сгодена за него толкова, колкото трябва, и през тези месеци да го опозная по-добре.

— Отлично.

Аугуста кимна тъжно.

— С нищо не мога да го спра.

— Мислиш ли, че Грейстоун прибързва? Може би е такъв тип. Защо е обладан от идеята за тази бърза сватба?

Аугуста се изкашля леко и се загледа във върховете на обувките си.

— Избързването е по моя вина.

— По твоя вина? Какво говориш. Аугуста?

— Помниш ли, веднъж с теб разговаряхме по въпроса какви интимности да разрешава една жена на един мъж преди брака.

Клаудия сбърчи вежди и се изчерви.

— Да, спомням си много добре.

— Да. А сега — накратко. Миналата нощ по независещи от мен причини най-неочаквано пътувах сама с Грейстоун в една карета. И му разреших много повече от няколко целувки… Разреших му много, много повече.

Клаудия първо пребледня, след това се изчерви отново.

— Да не би да искащ да кажеш, че… Аугуста, не мога да повярвам.

— За голямо твое и мое учудване — да, направих го. Не ми беше много приятно като за първи път. Отначало започна добре, след това стана неприятно, но Грейстоун ме увери, че с времето ще ми става все по-хубаво. Трябва да му вярвам.

— Да не би да искаш да кажеш, че снощи си се любила в каретата? — гласът на Клаудия прозвуча уплашено.

— Знаех, че ще реагираш така и ще ме упрекваш, но вярвам, че рано или късно ще ме разбереш.

— Грейстоун те е прелъстил? — гласът на Клаудия стана по-твърд.

— Не бих казала, че ме прелъсти. Първо започна да ми чете морал. Беше много ядосан. Как да ти обясня… Той беше в яростна възбуда и едната възбуда след време премина в друга.

— Боже мой! Значи те е нападнал?

— Не, Клаудия. Просто се любихме. Има разлика — Аугуста млъкна и отпи глътка чай. — Макар че аз се държах много студено и безчувствено. Но тази сутрин, след като се изкъпах, се почувствах по-добре. Сега няма да ходя на езда.

— Но това е насилие!

— Зная. Но все пак има морал в тези неща. Леля Прудънс например би казала: „Никога не пътувай в карета насаме с мъж, инак ще се омъжиш много бързо.“

— И все пак трябва да си благодарна на графа, че иска да се ожени за теб. Други мъже не биха постъпили като него.

— Мисля, че Грейстоун бе потресен не толкова от моето поведение, колкото от своето собствено. Горкият човек! Знаеш го какъв моралист е. Той не можа да се въздържи и сега е ядосан повече на себе си, отколкото на мен. Затова бърза. Цяла сутрин тича насам-натам, за да вземе специално разрешително за сватбата.

— Разбирам. Ти може би сега съжаляваш, че нещата около теб се развиха по този начин.

— Не съвсем. Аз съм загрижена за всичко, което става около мен. Исках тези четири месеца, за да опозная по-отблизо Грейстоун и да разбера дали ме обича. Никога не ми го е казвал, дори и снощи.

— Грейстоун не те обича? — очите на Клаудия се разшириха.

— Имам такива съмнения. Той ми призна, че думите „обичам те“ за него нямат смисъл. И да ти кажа, Клаудия, страхувам се, че никога не ще го науча да ме обича. Затова се притеснявам, че бърза със сватбата. Бих искала да ме обича.