Джейн Кренц - Рандеву

— Е, господине. Искате още?

— Да, искам много, много още — той се наведе към нея, за да оправи панталоните й.

— А кога ще стане това, сър?

— Че ще го правим — няма съмнение, но никога вече в карета из улиците на Лондон. Утре ще измоля специално разрешение за женитба и ще се оженим след два-три дни.

— Ще се оженим? Със специално разрешение?! — тя го погледна удивено. Всичко около нея се движеше с шеметна бързина. — Но, Хари! Какво ще стане с годежа ни?

— Страхувам се, че нашият годеж ще бъде най-краткият, отбелязван в регистрите.

— Не искам годежът ни да бъде кратък.

— Твоето мнение по въпроса не ме интересува. Току-що се любих с теб и смятам да го правя и занапред. Не мога да издържа четири месеца.

— Но, Хари!

— Достатъчно. Да не говорим повече. Въпросът е решен. Сега всичко зависи изцяло от мен. Ще направя онова, което смятам за необходимо.

— Добре. Но не смятам, че само ти си виновен за това. Грешката е и моя. Ти няколко пъти спомена, че нямам никакво чувство за благоприличие — Аугуста си помисли как ли би реагирала Клаудия, ако узнае всичко това.

— Казах ти, че не желая да слушам повече — Хари вдигна палтото си от седалката. По него имаше тъмночервени петна. Той въздъхна.

— Какво има, Хари?

— Нищо. Извини ме за това, което ти се случи тази нощ. Не можах да се овладея. За твоята първа брачна нощ ти заслужаваше нещо по-друго, поне едно удобно легло.

— Не се притеснявай за това. Беше много вълнуващо — тя дръпна пердетата и погледна през прозореца към улицата. — Колко ли двойки в момента правят същото като нас в каретите си по улиците?

Хари отвори капака на кабината с бастуна си и извика:

— Шръгс, върни ни обратно при лейди Арбътнот!

— Веднага. Стана доста късно, нали, господине?

Хари не отговори. Затвори капака и седна срещу Аугуста. Мина доста време, преди да промълви тихо:

— Не мога да повярвам, че се любих с годеницата си в карета, трополяща из улиците на Лондон.

— Горкичкият! Това действително е трудно за вярване, като се има предвид чувството ти за благоприличие.

— Подиграваш ли ми се?

— Не, господине. Не съм и помисляла за това — тя се опита да прикрие усмивката си и се замисли защо бе толкова щастлива.

— Мисля, че ако не бях толкова стриктен и сериозен, щях да бъда много повлиян от твоето поведение.

— Да, разбира се. Аз ще положа всички усилия това да стане — промърмори тя развеселена. — Не бързайте толкова с женитбата, сър.

— Защо не? — той вдигна вежди. — Утре ще дойда при чичо ти, ще му обясня, че нямам друг избор, и ще те уведомя за мястото и времето на церемонията.

— Но защо?

— Ти все още имаш нещо против?

— Не съм казала точно това.

— Но искаш да го кажеш. Ти спъваш всичко още от самото начало. Но сега обстоятелствата са такива, че не можем повече да чакаме. Принудени сме.

— Надявам се, че не чувството за благоприличие и чест ви диктува какво да направите, господине. Така няма за какво да бързате толкова.

— Не ставай глупачка. Аугуста. Трябва да избързаме с женитбата час по-скоро. Ти може би вече си бременна.

Очите й се разшириха. Тя инстинктивно пипна корема си. Господи, не беше помислила за това — бременна с бебето на Хари!

— Очевидно затова изобщо не ти е идвало наум — Хари я погледна и проследи жеста й.

— Можем да почакаме малко, за да се уверим дали е така.

— Никакво чакане. Не чакам и час.

Аугуста долови решителната нотка в гласа му и разбра, че всякакви спорове са излишни. В момента тя самата не беше наясно със себе си. „Какво ли ще бъде това да си имам бебе?“ — мислеше си Аугуста, седнала мълчаливо и кротко на седалката срещу Хари. Най-после пристигнаха у лейди Арбътнот. Слизайки от каретата, тя се обърна към Хари:

— Господине, обмислете всичко добре и след това вземете решение.

— Утре ще бъда зает да издействам специалното разрешение за брак. Ела, ще те изпратя до задната врата на къщата. Ще се преоблечеш в спалнята на Сали, а след това тя ще те изпрати до къщи с нейната карета и с придружител.

— С какво още ще се занимавате утре, сър?

— Смятам да посетя Лъвджой. Моля те, Аугуста, побързай! Неудобно ми е да стоя отвън с теб, облечена в тези дрехи.

— Какво искате да кажете с това, че ще посетите Лъвджой? — тя се обърна и го хвана за реверите. — Моля те, Хари, не постъпвай глупаво. Моля те, страхувам се от дуел.

— Ти смяташ, че това е глупаво?

— Да, напълно. Неразумно и невъзможно. Моля те, Хари, не прави това! Няма да ти разреша. Чуваш ли ме?