Джейн Кренц - Рандеву

— Ясно — Лъвджой взе тежестта за книги и започна да си играе с нея. — За какво си дошъл?

— Дойдох, за да предпазя годеницата си от някои игри, в които си позволяваш да замесваш дами като нея.

Лъвджой го погледна обидено.

— Грейстоун, не е моя вината, че годеницата ти има пристрастие към хазарта. Ако имаш сериозно намерение да се жениш за нея, трябва да познаваш нейната природа. Тя има склонност към безразсъдни забавления. Това е семейна черта. А тя е последната издънка на рода Нортъмбърланд.

— Това не ме интересува.

— Мисля, че това ще те заинтересува. Твоето богатство един ден ще бъде на нейно разположение, а тя е пристрастена към хазарта — Лъвджой многозначително се усмихна.

— Казах, че не ме интересува как тя предпочита да се забавлява. Но вие, господине, я притеснявате, като й напомняте за смъртта на брат й.

— Тя ви е казала?

— Доколкото знам, вие сте й предложили услугите и помощта си, за да докаже невинността му. Съмнявам се, че можете да й бъдете в помощ. Не желая да се рови в миналото, това ще й донесе само болка. Престанете да се занимавате повече с това, Лъвджой. Разбрахте ли ме добре?

— Какво ви кара да мислите, че не мога да й помогна да възвърне доброто име на брат си? — попита Лъвджой.

— Ние и двамата знаем, че няма начин да докажем каквото и да било. Ако знаете някоя подробност за случая, моля, кажете.

— Не, не зная.

— Така си и мислех. Вярвам, че ми казвате истината. И преди да си тръгна, искам да ви кажа, че няма да спирам госпожица Болингър да играе на карти, но ще й забраня да играе с вас. Играйте си игричките другаде, Лъвджой.

— Харесва ми да играя на карти с госпожица Болингър. Но тя ми дължи хиляда лири. Кажи ми, Грейстоун, не се ли страхуваш от това, че бъдещата ти съпруга има дългове?

— Годеницата ми не дължи никому нищо. Никакви хиляда лири.

— Сигурен ли си? Искаш ли да видиш разписката? — Лъвджой се надигна.

— Ако ми я покажеш, ще платя дълга — и то веднага. Но се страхувам, че нямаш такава разписка.

— Един момент.

Хари наблюдаваше с интерес как Лъвджой прекоси стаята, отиде до глобуса и извади от джоба си ключ. Постави го в ключалката и отвори. Настъпи тишина. Лъвджой съсредоточено търсеше бележката. След малко се обърна към Грейстоун с безизразно лице.

— Струва ми се, че съм сбъркал. Не можах да намеря разписката… — каза тихо той.

— И аз така се надявах. Между другото, преди да си вземем довиждане, можете да ме поздравите. Утре се женя.

— Толкова скоро? Учудвате ме, господине — Който се жени за Аугуста Болингър, ще преживее доста приключения.

— За мен това ще бъде разнообразие. Ще промени изцяло живота ми. Години наред живях сам сред книгите. Може би е дошло време да изживея някое и друго приключение.

Без да дочака отговор, Хари отвори вратата и излезе от библиотеката. Чу как глобусът се затвори с трясък зад гърба му. Интересен бе начинът, по който Лъвджой си бе избрал Аугуста за мишена. Хари реши, че трябва да се поразрови из миналото на този господин. И тази работа трябваше да свърши Питър Шелдрейк. Това щеше да му се отрази по-добре, отколкото ролята на иконом.

Клаудия влезе в стаята на Аугуста, където цареше огромна суматоха и вълнение. Когато видя братовчедка си, потънала в камара от обувки, фусти, нощници, пера, рокли и куфари, тя направи гримаса.

— Не разбирам защо е необходимо това бързане. Не виждам смисъл да се жениш със специално разрешение, след като четирите месеца ще минат като миг и всичко ще си дойде по реда.

— Ако имаш някакви въпроси, моля те, питай Грейстоун. Това е негова идея, а не моя.

Аугуста беше изцяло погълната от треската на опаковането на багажа. Беше заела удобна позиция до гардероба и оттам нареждаше на камериерката си:

— Не, не, Бетси. Сложи балната ми рокля в този куфар, а фустата в другия. Опаковай книгите ми.

— Да, мис. Всички са опаковани още тази сутрин.

— Добре. Не искам в Дорсет да бъда затрупана само от книгите на съпруга ми по римска и гръцка история. Той няма нито един роман в библиотеката си.

Бетси пълнеше един от куфарите, изпразваше друг.

— Не зная какво ще ви трябва за имението на село.

— Приготви каквото трябва. Вземи всичко. Не забравяй аксесоарите към всеки тоалет.

— Да, госпожице.

Клаудия се промъкна между купчината куфари и кутии за шапки и си проправи път до леглото, отрупано с фусти, чорапи и жартиери.

— Аугуста, искам да разговарям с теб.

— Говори — тя се обърна и извика през вратата: — Нан, ти ли си? Би ли дошла да помогнеш на Бетси?