Джейн Кренц - Рандеву

Тя усети как нещо твърдо и остро бавно навлезе в нея. Обзе я паника. Трябваше да го спре, а не можеше. Беше късно. Утре сутринта той вероятно ще я вини отново.

— Хари, трябва ли да го правиш? Ти ще си помислиш, че съм лека жена.

— Не, любов моя. Мисля, че си много нежна и красива.

— После ще ми кажеш, че съм ти дала повод и обещания.

— Обещанията вече са направени. Ти ми принадлежиш. Ние сме сгодени. Не бива да се страхуваш повече. Няма нищо страшно, ти се любиш с мъжа, който ще ти стане съпруг.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Прегърни ме, любов моя. Дръж ме здраво в прегръдките си. Пусни ме вътре в себе си. Покажи ми, че ме желаеш.

— О, Хари! Желая те. Уверявам те, че те желая.

— Обичам те и те искам, Аугуста. Само Бог знае колко силно те желая. Повярвай ми, не мога да издържа до утре сутринта, ако не те имам изцяло.

— О, Хари! — тя знаеше, че той я желае и се нуждае от нея. Копнееше да му се отдаде. Сега разбираше какво значи да принадлежиш някому.

Аугуста го прегърна, подчини се на всяко негово движение. И той рязко влезе в нея докрай.

Сякаш някой я поля със студена вода. Така ли трябваше да навлезе мъжът в нейния интимен свят? Не беше това, за което бе мечтала, което бе очаквала с копнеж. Искаше й се да заплаче, да извика от ужас и изненада, но не можеше. Устата му бе впита в нейната. Поглъщаше всяко нейно възклицание, болката и изненадата й. Утешаваше я с целувките си… Той вдигна глава, за да поеме въздух. Светлината на лампата в купето освети потното му чело.

— Хари?

— Спокойно, любов моя. Спокойно. След една-две минути всичко ще се оправи. Прости ми, ако съм бил груб с теб — той започна да целува лицето и врата й. Прегърна я още по-здраво. — Опияняваш ме. Не зная какво върша. Може би трябва да бъда по-внимателен и нежен.

Аугуста не отговори. Тя искаше да се нагоди психически и физически към новото усещане. Хари продължаваше да лежи върху нея и тя чувстваше вътре в себе си нарастващо напрежение.

— Аугуста?

— Да, Хари?

— Добре ли си, любов моя?

— Да. Поне така мисля — тялото й започна да свиква с това непознато досега усещане. Никога не се бе чувствала по този начин.

Точно тогава каретата отскочи, едно от колелата беше попаднало в дупка. Хари навлизаше все по-навътре в тялото й, докато най-накрая извика. Аугуста изстена. Той измърмори нещо и допря челото си върху нейното.

— Всичко ще се оправи, честна дума. Ти си толкова сладка и нежна. Погледни ме, любима — Хари хвана с ръце лицето й. — По дяволите, Аугуста! Отвори очи и ме погледни. Кажи ми, че още ме желаеш. Последното нещо, което искам, е да те нараня.

Аугуста отвори очи. Погледна го в лицето и разбра, че той се вълнуваше и чувстваше виновен за това, че й причинява болка.

— Не се притеснявай, Хари. Всичко е наред. Зная, че нищо не става така, както искаме.

— Господи, Аугуста! Какво да те правя! — той скри лице между гърдите й и засили движенията си.

Тя нито осъзнаваше, нито обръщаше внимание на новото чувство, но реши да бъде мила, когато всичко свърши.

— Аугуста! — извика Хари, възбуден до крайност.

Тя беше изцяло под властта на неговата изключителна мъжка сила. В този миг той се отпусна запъхтян върху нея. Аугуста го погали по гърба и си помисли колко силно желаеше той да бъде тук, до нея, за да усеща тежестта на тялото му, дори мирисът му.

Изведнъж я завладя чувството за притежание. Да, Аугуста и Хари бяха вече обвързани един с друг. Тази нощ те бяха сложили началото на своето семейство. Новото й семейство, изцяло нейно… „Господи! Не мога да повярвам“ — помисли си тя, но само каза замислено:

— Хари, това ли ще правиш през четирите месеца на нашия годеж? Едва ли Шръгс ще е съгласен да ни разхожда по цяла нощ из града. Помисли за ревматизма, му.

Той бавно вдигна глава. Любовното чувство го беше напуснало.

— По дяволите! Четири месеца! Това е невъзможно — той се отдели от нея и прокара пръсти по косата си. — Дай ми пет минути да помисля. Седни и веднага се обличай. Извини ме, че толкова бързам.

Тонът му помрачи малко настроението й. Тя намръщено започна да се облича.

— Хари, защо си ядосан? Да не би да ме обвиняваш за всичко това, което се случи току-що?

— По дяволите, Аугуста, не съм сърдит на теб. В момента мисля за Лъвджой. Няма да оставя тази работа недовършена.

Той скочи, оправи панталоните и ризата си и се зае да й помага, за да се облече по-бързо. Аугуста разбра, че той се разкъсваше между две противоположни чувства — страстта към нея и омразата към Лъвджой.