Джейн Кренц - Рандеву

Аугуста сбърчи нос и не каза нищо.

— Но, разбира се, ако въпросният господин е истински джентълмен, който не желае да я опетни и й предложи брак, тогава проблемът е решен.

— Може би.

— Този мъж ще очаква добро поведение от своята любима и ще се осланя на нейните обещания.

— Има нещо, за което ти завиждам, Клаудия. Цели четири години си по-малка от мен, но винаги знаеш кое е добро и кое не.

Приятелката й се засмя:

— Животът ни с татко беше много скучен, преди да дойдеш в нашата къща. Сега искам аз да ти задам един въпрос.

— И какъв е той?

— Искам твоето мнение за Питър Шелдрейк.

— Но ти го знаеш. Мнението ми е добро. Много ми харесва. Напомня ми за Ричард. Аз уредих срещата ти с него.

— Това е нещо, което ме притеснява. Напоследък е станал много внимателен. В него обаче има нещо необуздано. И не зная дали да му давам аванс или не.

— Не се безпокой за Шелдрейк. Той е богат наследник и има титла виконт. С добър характер е и най-важното — с отлично чувство за хумор. Не мога да кажа същото за неговия най-добър приятел граф Грейстоун.

— Не зная дали съм ви споменал, че имах честта да се запозная с брат ви няколко месеца преди неговата смърт, госпожице Болингър — Лъвджой се усмихна от другата страна на игралната маса, докато раздаваше картите.

— Ричард? Вие сте познавали брат ми? — Аугуста, която току-що бе решила да напусне стаята и да се присъедини към веселата тълпа на бала у лейди Либрук, го погледна и се вцепени. Мисълта за играта на карти бързо се изпари от главата й. Напрегната очакваше какво ще каже Лъвджой. Когато се споменаваше името на брат й, тя цялата ставаше слух и беше готова да се сбие с всеки, който засегне честта на Ричард.

Тя беше последната от рода Болингър и трябваше да води битка, за да защити името и честта на Ричард. Вече половин час играеше карти с Лъвджой не защото бе запалена по хазарта, а просто защото се надяваше, че Грейстоун може би се мотае из залата и ще я намери. Искаше да го ядоса първо с партньора си и второ с това, че като сгодена млада дама играе карти на такова официално място.

Това беше нейното, макар и дребно, отмъщение за снощното му поведение в градината. Ако Грейстоун й направи забележка, че играе карти с Лъвджой, тя беше намислила да му отговори, че доколкото й е известно, той единствено й беше забранил да танцува валс с него. Тъй като графът беше човек на достойнството и честта, той щеше да я освободи от ангажимента за годеж и тя щеше да бъде свободна. Това беше единственият начин да го предизвика към разтрогване на годежа.

Но Грейстоун явно нямаше намерение да присъства на този бал и целият й план щеше да пропадне. Лъвджой беше приятен за компания, но мисълта й бе заета единствено от факта, че графът още го нямаше. Идеята й да прекъсне играта и да се върне в балната зала беше осуетена от споменаването на името Ричард.

— Не познавах много добре брат ви, но ми се струваше симпатичен. Мисля, че се запознахме на конни надбягвания. Той спечели, а аз загубих.

Аугуста се усмихна.

— Да, той посещаваше конни надбягвания, изобщо, обичаше спорта — тя взе отново картите и ги огледа разсеяно. Вече не мислеше за играта, а за Ричард. Той беше невинен.

— Приличал е много на баща си.

— Да, майка ми казваше, че двамата са скроени по един и същи начин. Истинските Нортъмбърланд-Болингър обичат приключенията и развлеченията.

Аугуста си помисли, че баронът няма откъде да знае за смъртта на брат й, тъй като по време на войната той е бил в Европа.

— Бях неприятно изненадан, когато разбрах за неговата смърт преди две години. Приемете моите най-искрени съболезнования.

— Благодаря.

Аугуста се правеше, че играе, а изобщо не мислеше за картите. В главата й изведнъж нахлуха спомени за топлия, весел смях на Ричард и за това как беше обвинен в съучастие в някаква мръсна афера. Тя знаеше, убедена беше в едно — той не бе предал родината си.

В залата настъпи тишина. Потънала в спомени, Аугуста не забеляза как започна да губи.

— Късметът ме напуска, господине — каза тя, ставайки от стола, след като разбра, че Лъвджой току-що беше спечелил десет лири.

— Съмнявам се — усмихна се той, размесвайки картите. — Наравно сме. Нека прекратим и да се върнем в залата. Дочух някакви слухове по повод смъртта на брат ви. Истина ли е всичко това?

— Лъжа. Всичко е лъжа — Аугуста седна отново. Ръцете й трепереха.

— Разбира се, никога не съм вярвал на слухове. Уверявам ви — той я погледна убедително.