Джейн Кренц - Рандеву

— Хайде да танцуваме, мила.

— Да, разбира се — рече хладно Аугуста и рязко стана. — Май нямам друг избор. Ако ти откажа, ще ми кажеш, че благоприличието изисква, щом сме сгодени, да танцувам с теб.

— Е, познаваш ме. Доста съм стриктен — промърмори Хари. Беше сигурен, че Аугуста скърца със зъби от яд, докато той я въвеждаше в балната зала.

Късно вечерта Хари слезе от каретата си на улица „Сейнт Джеймс“ и се изкачи по стълбите на една внушителна сграда. Вратата тутакси се отвори и той прекрачи прага на луксозен мъжки клуб.

„С нищо не може да се сравни това място“ — каза си той, докато си наливаше чаша бренди, и седна до камината. Нищо чудно, че Аугуста бе решила да забавлява Сали и приятелките й, като направи подобие на „Сейнт Джеймс клъб“. Един мъжки клуб приличаше на крепост, подслон, дом, далеч от дома. Място, където можеш да останеш сам, но също и да намериш компания според интересите си. В клуба мъжът може да се развлече с приятели, да спечели или да загуби цяло състояние на масите за хазарт, да осъществи контакт за лична сделка. Хари беше преживял всичко това през последните няколко години. Макар че през войната бе принуден да напусне Англия, той винаги щом се завърнеше за малко в Лондон, отделяше време, за да посети клуба си. А когато не можеше да прави това, знаеше, че един или двама от агентите му са чести гости или членове в най-известните мъжки клубове на столицата. Хари беше изумен от характера на събраната оттам информация.

Веднъж именно в този клуб узна името на човека, който беше виновен за смъртта на един от неговите най-ценни служители. Убиецът бил ликвидиран малко преди Хари да научи името му.

В друг реномиран клуб близо до „Сейнт Джеймс“ Хари се договори да откупи дневника на една куртизанка. Бяха му казали, че дамата обслужвала много френски шпиони, а те, прикрити като емигранти, кръстосваха Лондон. Трябваше само да дешифрира един прост код, с който дамата си бе записвала мемоарите. Именно тук за първи път той срещна името Паяка. Жената беше убита ден преди Хари да се срещне с нея. Камериерката й обясни, че някой от нейните любовници я е убил в изблик на ревност, но не знаеше кой точно го е извършил.

Прозвището Паяка преследваше Хари през цялата война. В тихите улички с това име на уста умираха мъже. Писма от френски агенти, където се споменаваше тайнствената личност, бяха намирани от куриерите на английските тайни служби. Паяка бе неуловим. Хари знаеше, че срещу него, от другата страна на шахматната дъска на войната, стоеше голям противник. Бе решил много загадки, но не и тази. Какво не би дал, за да научи истината! Кой се крие под прозвището Паяка? Усещаше инстинктивно, че човекът не е французин, а англичанин. Дразнеше го фактът, че изменникът винаги заличаваше следите си. Мнозина добри агенти и честни войници бяха загинали от ръката на Паяка.

— Опитваш се да гадаеш бъдещето си по огъня, а, Грейстоун? Съмнявам се, че ще намериш нещо там.

Хари вдигна очи и видя Лъвджой, чийто глас прекъсна мислите му.

— Знаех, че ще се появиш тук рано или късно. Искам да си поговорим.

— Така ли? — Лъвджой си отсипа бренди в чашата и се облегна върху рамката на камината. Той разклати питието в чашата си и очите му придобиха злобен блясък.

— Първо искам да те поздравя за годежа ти.

— Благодаря — отвърна Хари.

— Госпожица Болингър изобщо не е твоят тип. Страхувам се, че е наследила от своята фамилия безразсъдство и неподчинение. Ще бъдете много странен съюз.

— Аз също искам да ти кажа нещо — рече студено Хари. — Не искам да танцуваш повече с годеницата ми.

Лъвджой го погледна заплашително.

— Но госпожица Болингър обича валса. Особено с мен. Защото съм изкусен партньор.

— Много ще се радвам, ако намериш някоя друга да се възхищава на твоите танцьорски способности.

— Ами ако не намеря? — каза тихо Лъвджой.

— Тогава ще взема други мерки, за да предпазя годеницата си от теб и твоето ухажване.

— Наистина ли смяташ, че можеш да направиш това?

— Да, мисля, че мога, и ще го направя — той взе чашата с бренди и глътна останалото на дъното питие. После, без да каже дума, се отправи към вратата.

Беше си обещал, че няма да се дуелира заради жена. А само преди минута бе на път да предизвика Лъвджой на дуел. Ако действително не си вземе бележка от това, което му каза, може би ще се стигне до изстрели и мелодрами по ранни зори.

Хари поклати глава. Беше сгоден едва от два дни за Аугуста Болингър, а започна да се чуди какъв ще бъде животът му след годежа.