Джейн Кренц - Рандеву

— Разбирам. Разтревожен съм да го чуя.

— Подигравате ли се с мен, Грейстоун? — тя го погледна гневно.

— Не, мила моя. Седни, ако обичат.

— Нямам намерение да сядам. Веднага ще отида в залата, ще взема братовчедка си и ще се приберем у дома. И когато се прибера, ще кажа на чичо, че се отказвам от годежа.

— Не можеш да направиш това, Аугуста!

— Защо? Обяснете ми.

— Заради дадените ми поводи — Хари взе ръката й и полека, но настоятелно я върна на пейката. — Аз вярвам, че ти си една честна и достойна млада дама, независимо от буйния ти нрав. Не си от онези жени, които при някои обстоятелства дават повод на един мъж, а след това го зарязват.

— Поводи?

Хари си помисли, че е дошло времето за няколко леки заплахи. Аугуста се нуждаеше от такова нещо. Очевидно тя не искаше да се омъжи.

— Мисля, че знаеш за какво става дума и не си забравила напълно какво се случи онази вечер на килима в библиотеката.

— На килима в библиотеката? Боже Господи! — тя седна вцепенена на пейката и втренчено го погледна. — Господине, да не би да мислите, че щом ви позволих няколко целувки, това означава, че трябва да се сгодя за вас?

— Ние стигнахме до нещо повече от целувки.

— Признавам, че нещата отидоха малко по-далеч.

— Малко? Мисля, че ти беше полугола — припомни й Хари с премерена грубост. — И ако часовникът не беше ударил, може би щяхме да стигнем до крайност. Зная, че ти се гордееш с модерните си разбирания, Аугуста, но не бъди толкова жестока.

— Жестока? Няма нищо жестоко в това.

— Не говоря за себе си, говоря за теб самата — Хари вдигна рамене. — Ние сме сгодени. Твоят чичо прие предложението ми и ти ме посети в полунощ същата вечер. Какво трябваше да си помисля аз? Всеки би решил, че ти нарочно си ми дала повод.

— Не е така. Нещата някак се объркват. Не съм ви дала повод, Грейстоун.

— Подценяваш ме, любима — каза той и се усмихна. — Ти ми даде много поводи. Няма да забравя никога прекрасните ти гърди — нежни, твърди и изпъкнали, няма да забравя розовите им пъпки под пръстите си.

— Господине! — Аугуста изкрещя от ужас.

— Мислиш ли, че някога ще забравя формата на бедрата ти? — продължаваше Хари, убеден, че този разговор ще има огромен ефект върху реакциите й. Реши, че е дошло време младата дама да, получи един добър урок. — Бедрата ти, добре очертани, като на гръцка статуя. Няма да забравя, че имах тази привилегия да ги докосвам.

— Но аз не съм ви разрешавала. Вие просто ги пипнахте.

— А нима ти ме спря? Ти ме целуваше горещо и страстно.

— Не, не съм, господине — тя го гледаше с недоумение.

Хари повдигна вежди.

— Ти не изпитваше нищо, когато си ме целувала? Дълбоко съм разочарован. За мен това беше едно страстно преживяване. И няма да го забравя никога.

— Не съм казала такова нещо. Исках да кажа, че не съм изпитвала точно такава гореща страст. Бях изненадана от ситуацията. И се надявам, че няма да обръщате сериозно внимание на тези факти.

— Значи ли това, че ти често имаш подобни срещи и си свикнала? Затова смяташ такива интимни ситуации за несериозни?

— Не искам да кажа това — Аугуста, вече напълно объркана, го гледаше недоумяващо. — Вие смятате, че аз трябва да се сгодя за вас само защото съм ви позволила някои волности върху килима на библиотеката?

— Мисля, че ми дадохте обещание.

— Не съм давала никакви обещания.

— Не съм съгласен с това. Вие ми позволихте тези интимности като ваш годеник. Това не е ли обещание?

— Не съм правила това.

— Повторете, моля ви, госпожице Болингър! Не мога да повярвам, че само сте се развличали онази нощ. Не можете да ме убедите, че вие просто сте се подиграли с чувствата на един мъж. Дори да сте необуздана и дива по природа, вие не сте жестока. А може би като жена държите и на честта си.

— Разбира се, че държа на честта си — процеди през зъби Аугуста. — Ние от Нортъмбърланд-Болингър дори се бием за нея.

— Тогава годежът не се разваля. Сега и двамата сме достатъчно обвързани. Не можем да го върнем назад.

Нещо изпращя и се счупи. Аугуста погледна в скута си — от напрежение беше счупила ветрилото си.

— О, Боже! — възкликна тя.

Хари се усмихна и повдигна с пръсти брадичката й. Клепачите й се отвориха и откриха разтревожения поглед. Той се наведе и я целуна по устните.

— Повярвай ми, Аугуста. Ще ни бъде хубаво заедно.

— Не съм съвсем сигурна. Аз много мислих и стигнах до заключението, че ние и двамата правим фатална грешка.

— Нищо подобно — Хари дочу началните тактове на валс, долитащи откъм прозорците.