Джейн Кренц - Рандеву

Аугуста се беше свила в синьото кресло до прозореца на библиотеката и от пет минути се опитваше да чете страницата пред себе си. Но щом стигнеше до половината на първото изречение, се разсейваше и започваше отново. Напоследък в мислеше само за Хари. Тя не преставаше да се чуди на бързия развой на нещата. Беше се объркала. Всеки път, щом затвореше очи, си спомняше целувките на Хари, чувстваше топлината на устните му. Споменът за близостта им я караше да се усеща слаба. „Хари настоя да се оженим“ — си помисли тя. Тъкмо в този миг вратата се отвори и тя въздъхна облекчено.

— А, ето те. Търсих те навсякъде — В стаята влезе усмихната Клаудия. — Какво четеш? Роман?

— „Антикварят“ — каза Аугуста и захлупи книгата. — Романът е интересен, пълен е с приключения.

— О, да! Новата книга на Уевърли. Трябваше да се сетя. Все още не мога да разбера кой се крие зад това име.

— Вероятно е Уолтър Скот. Сигурна съм.

— Може да е някой друг. Убедена съм, че като пишеш под чуждо име, възбуждаш още повече интереса на читателя към себе си и своя роман.

— Не мисля, че е така. В книгата има чудесни истории. Епическите поеми на Байрон се продават именно по същата причина. Не можеш да им устоиш.

Клаудия я погледна остро.

— Сега вече като сгодена жена трябва да четеш нещо възвишено. Вземи например една от книгите на майка ми. Като бъдеща съпруга на сериозен и добре образован мъж, това ще ти приляга повече. Предполагам, че не би искала да разочароваш графа с празни разговори.

— Ако питаш мен, Грейстоун трябва да свикне с такива разговори. Достатъчно е тесногръд. Представяш ли си, забрани ми да играя валс с Лъвджой!

— Наистина ли? — Клаудия седна до братовчедка си и си наля чаша чай.

— Да. Нареди ми да престана.

— Може би съветът му не е чак толкова лош. Лъвджой е много екстравагантен и жените трудно му устояват.

Аугуста вдигна очи към тавана и си наложи да бъде спокойна.

— Лъвджой е истински джентълмен и умее да се контролира. — Тя прехапа устни. — Ще ми дадеш ли един съвет? Мога да се обърна само към теб, защото е много интимен.

Клаудия се намести и я погледна с внимание:

— Ще се опитам да ти помогна. Какво те притеснява?

Аугуста не искаше да продължава, но вече беше много късно.

— Мислиш ли, че щом си разрешила на някой мъж да те целуне, ти вече си му дала обещание?

Клаудия стана сериозна.

— Една млада дама не трябва да позволява такава волност на никой друг, освен на своя годеник или съпруг. Майка ми говори за това в една от своите книги.

— Да, зная — каза нетърпеливо Аугуста. — Нека да бъдем реалисти. Случва се така, че хората често се целуват в градината, без да ги види никой. И това се знае от всички. Нарича се „открадната“ целувка. Но след това никой не прави предложение за брак. Този въпрос много често се обсъжда в „Помпея“ и всички се опитваме да намерим правилен отговор.

— Ще бъде по-добре за теб да не се въвличаш в подобни дискусии.

— Разбира се — процеди през зъби Аугуста.

— Аз смятам, че откраднатата целувка не може да бъде еталон за неблагоразумие.

— Точно така — каза възбудено Аугуста. — Мъжете може и да си мислят, че щом си им позволила да те целунат, трябва да се омъжиш за тях.

— Много добре!

— Само Господ знае кое е добре… Миналата нощ след бала, когато се разхождах в градината, видях доста прегърнати двойки. И нито една от тях не влезе в балната зала да обяви годежа си — каза Аугуста.

— Мисля, че няма да е честно от страна на мъжа да си мисли за разни обещания от една целувка.

— Никак даже — Аугуста въздъхна облекчено.

— Но, разбира се, ако между двамата се е случило нещо повече от целувка, то нещата се променят в друга светлина — Клаудия отпи от чая си.

— Да, в друга светлина — механично повтори Августа, страхувайки се от посоката на разговора.

— Ако дамата му разреши други интимни волности, тогава съвсем редно е мъжът да си помисли за обещания.

— Да, да — каза Аугуста и се престори, че чете книгата върху коленете си. Въображението й полека се изпълни с видения от преживяното предишната нощ, когато лежеше на пода в обятията на Грейстоун. Бузите й пламнаха и тя се молеше никой да не забележи.

— А какво ще кажеш, ако някой мъж е бил много страстен и е въвлякъл дадена млада дама в по-интимни ситуации?

— Тя е отговорна за репутацията си — каза назидателно Клаудия и напомни на Аугуста за леля й Прудънс. — Трябва да бъде много внимателна, за да може да запази своята чест и благоприличие при такава ситуация.