Джейн Кренц - Рандеву

— Права си донякъде. Но твоят годеник и чичо ти Томас са мъже на място и действат така, защото искат да се чувстват защитени.

— Глупости. Не мога да чакам дълго. Имам чувството, че Лъвджой ще започне да ме преследва заради дълга.

— Разбирам. Защо не кажеш всичко на Грейстоун?

Аугуста я погледна онемяла. Трябваха й няколко минути, за да дойде на себе си.

— Да кажа на Грейстоун, че съм загубила хиляда лири на карти с Лъвджой?! Но ти си полудяла! Представящ ли си как ще реагира? Не мога дори да си помисля за това, камо ли да го преживея.

— Имаш право. Той няма да бъде очарован.

— Може би това ще го накара да се откаже от годежа. Ще ми трябват хиляда години, за да му обясня, че исках да му дам урок, а постъпих като най-големия глупак.

— Да, разбирам. Всяка жена има достойнство. Чакай да помисля малко — Сали започна да удря леко с книгата по коленете си.

— Мисля, че единственият начин е да ми донесеш огърлицата си.

— Да ти я дам? Но ти трябва да я заложиш, Сали!

— Това би трябвало да сториш ти. Но е трудно за дама като теб да заложи нещо скъпо, без да я забележи някой. Ако ми я донесеш, аз ще изпратя Шръгс до заложната къща. Той ще запази всичко в тайна.

— О, разбирам какво искаш да кажеш. Много мило от твоя страна. Как ще ти се отблагодаря!

— Аз съм тази, която трябва да благодари. Ти направи толкова много за мен — отвърна Сали и се развесели. Усмивката възвърна чертите й на някогашна хубавица, за която в Лондон бяха вдигали тостове.

— Сега върви и донеси огърлицата. Довечера ще имаш твоите хиляда лири.

— Благодаря ти. Сали. Кажи ми дали Лъвджой не използва разговора за брат ми, за да ме въвлече в някоя мръсна игра? Разбира се, не искам да извиня себе си.

— Мисля, че е напълно възможно. Някои мъже са безскрупулни. Може би е усетил слабостта ти и е искал да отклони вниманието ти от играта.

— Той не каза дали ще ми помогне да докажа невинността на Ричард.

— Лъвджой няма да го направи. Трябва да бъдеш реалист. Нищо не може да върне Ричард. Ти знаеш и вярваш, че е невинен. Това не ти ли е достатъчно?

Аугуста сви юмруци.

— Трябва да намеря начин да докажа невинността му.

— Най-доброто решение е мълчанието.

— Но не е честно — възрази тя.

— Понякога става и така, мила моя. На тръгване кажи на Шръгс да помоли някоя от прислужниците да ми донесе лекарството.

Аугуста изведнъж забрави за проблемите си. Сърцето й се сви при мисълта, че лекарството на Сали е приготвено с извлек от мак. И фактът, че го иска още рано сутринта, означаваше, че болките й стават непоносими.

Аугуста се наведе и взе ръцете й в своите. Двете мълчаха. След малко тя стана и на излизане каза на Шръгс за лекарството.

— Трябва така добре да я нашляпам по задника, че да не може да седне една седмица. Ще я заключа и няма да я пусна да излезе. Тази жена е жива болест. Тя ще направи живота ми ад — Хари се разхождаше из малката библиотека на Сали.

— Тя ще направи живота ти интересен — Сали отпи глътка шери и се усмихна. — Не намираш ли това за очарователно?

— Намирам го доста объркващо — той удари с юмрук по рамката на камината.

— Хайде. Хари, успокой се! Разказах ти това, защото искаше да знаеш всичко, което става около нея.

— Ще се оженя за Аугуста и смятам, че имам пълното право да зная какво прави по всяко време. Дявол да го вземе!

— Да, сега вече знаеш всичко. Но ти не бива да се намесваш сега, разбра ли? За нея това е въпрос на чест и тя ще се разочарова много, ако ти предприемеш нещо.

— Чест? Тя нарочно флиртуваше с Лъвджой и сега се замеси в тази ужасна история.

— Аугуста съзнава, че се е държала безразсъдно. Тя не се нуждае от твоите поучителни лекции. Това е дълг от хазарт и трябва да се уреди час по-скоро. Разреши й да го направи сама. Не мисля, че искаш да накърниш достойнството й. Нали?

— Не е честно — Хари погледна старата си приятелка. — Не мога да стоя със скръстени ръце. Ще уредя сметките си с Лъвджой.

— Не!

— Мъжът е отговорен за дълговете на съпругата си.

— Аугуста все още не ти е съпруга. Нека се оправи сама. Уверявам те, че тя се опари достатъчно.

— Бих искал да вярвам в това — измърмори, Хари. — По дяволите Лъвджой! Той много добре е знаел какво прави.

— Да, и аз мисля така. Аугуста също е разбрала това. Тя не е глупачка. Споменаването на брат й не е било случайно. Станало е точно тогава, когато тя е решила да прекрати играта и да се оттегли в залата. Въпросът за невинността на Ричард Болингър е бил достатъчен, за да отвлече вниманието й.