Джейн Кренц - Рандеву

— Явно е подходила доста прибързано към този проклет нехранимайко.

— Той е бил единственото нещо, което й е останало след смъртта на родителите им. Тя го е обожавала и няма да престане да вярва, че е невинен.

— Болингър е бил див и безразсъден също като баща си.

Хари спря да се разхожда и отиде до прозореца. Минаваше полунощ. Валеше.

— Нищо чудно да се е забъркал в някоя каша. Просто заради самото приключение.

— Хората от този клон на рода Болингър са били винаги безразсъдни и необуздани, но нито един от тях не е обвиняван в измяна. Те геройски бранят честта си. Говори се, че до тялото на Ричард са били намерени някакви документи. Аугуста чула изстрела, изтичала и той издъхнал в ръцете й.

— Господи!

— Документите са били намерени от мировия съдия по време на следствието. Но те нищо не са доказали. Има само слухове.

— Този кучи син!

— Кой? Лъвджой? Да, така е. Има много като него. Знаеш това по-добре от мен. Аугуста трябва да излезе с чест от тази бъркотия. Казах ти, че това й беше за урок.

— Добре, ще й разреша да плати дълга и, да си вземе обратно полицата и да запази достойнството си.

— И тогава?

— И тогава аз ще си поговоря с Лъвджой.

— Сигурна съм, че ще го сториш. Между другото има още нещо, което трябва да направиш за Аугуста.

— Какво е то?

Сали се усмихна и взе от масата една кадифена торбичка. Разтвори я и извади огърлицата. Червените камъни заблестяха в шепата й.

— Искаш ли да откупиш тази огърлица от заложната къща?

— Ти все още пазиш огърлицата? Не си ли я пратила на бижутер?

— Аугуста дори не подозира за това. Аз й дадох пари и задържах огърлицата при себе си.

— Защото не искаш тя да се разделя с нея?

— Не. Защото не струва хиляда лири. Огърлицата е фалшива.

— Фалшива?! Сигурна ли си? — Хари прекоси стаята и взе огърлицата от ръката на Сали. Поднесе я близо до светлината и започна внимателно да я разглежда. Тя беше права. Червените камъни блестяха красиво, но нямаше светлина в сърцевината им.

— Напълно съм сигурна. Аз съм добър познавач на бижута. Горката Аугуста, тя мисли, че камъните са истински. Не искам да научи истината. Все пак е спомен.

— Зная — Хари сложи огърлицата в торбичката. — Предполагам, че с истинските рубини Ричард е купил своя чин.

— Не е така. Изработката е много стара. Правена е преди много години, преди две-три поколения.

— Ясно. Значи ти дължа хиляда лири за наниз от рубини и диаманти. Така ли?

— Точно така — разсмя се Сали. — О, Хари, всичко това е толкова забавно! Доставя ми голямо удоволствие.

— Радвам се, че все някой е доволен.

Аугуста стоеше като вкаменена във фоайето на театъра, облечена в смарагдовозелена рокля, с ръкавици и зелено перо в косата. Беше вперила очи в Лъвджой, който стоеше до нея.

— Вие не ми разрешавате да платя дълга си?! Не говорите сериозно, нали? Заложих огърлицата на майка си, за да уредя сметките с вас. Това беше единственото нещо, останало от нея.

Лъвджой студено се усмихна.

— Не съм казал, че няма да ви разреша да платите дълга си, мила Аугуста. Напълно съм съгласен, че той трябва да се плати. Въпрос на чест. Просто ви обясних, че няма да взема пари за това. Да продадете огърлицата на майка си! Не, не мога да взема парите в никакъв случай.

Тя поклати глава. Късно следобед, преди да дойде тук, беше ходила до „Помпея“ и Шръгс й даде парите от огърлицата. След това хукна към театъра, като възнамеряваше да се разплати с Лъвджой. А сега той отказваше да приеме парите.

— Разбирате ли какво правите? — простена Аугуста. Страхуваше се, че някой може да чуе разговора им в пълното с хора фоайе.

— След дълги размишления реших да не вземам от вас тези хиляда лири.

— Това е много мило от Ваша страна, господине, но аз настоявам да платя — тя го погледна разтревожено.

— Тогава трябва да разрешим този проблем другаде, в по-интимна обстановка. Тук не е най-подходящото място — той се огледа многозначително.

— Но аз нося сумата в себе си.

— Казах ви, че не мога да взема пари от вас.

— Много ви моля, господине, разрешете ми да платя дълга си — Аугуста се почувства нещастна. — Трябва да ми върнете полицата.

— Искате на всяка цена да върна вашата гаранция, нали?

— Да, разбира се, господине. Моля ви! Много ми е неудобно.

Очите на Лъвджой злобно заблестяха.

— Много добре. Мисля, че ще се договорим. Ще получите полицата си обратно след два дни. Елате след единадесет вечерта. Бъдете съвсем сама и ще оправим нещата.