Джейн Кренц - Рандеву

След няколко минути, излизайки от клуба, Аугуста се спря да погледне в книгата за облози, поставена до прозореца върху пиедестал в йонийски стил, и прочете, че Л. С. се обзалага с Д. П. на десет лири за това, че лорд Грейстоун до един месец ще поиска ръката на Ангела.

Аугуста се ядоса.

— Кълна ти се, Хари, че в книгата на „Помпея“ има вписан облог. Това е най-интересното.

Питър Шелдрейк се отпусна в коженото кресло и погледна Грейстоун през чашата си с портвайн.

— Радвам се, че го намираш за интересно. Аз — не. — Хари пусна перото в мастилницата и взе своята чаша.

— Между другото, за теб няма нищо интересно и вълнуващо в това да си търсиш съпруга. Облози има в книгата на всеки клуб в Лондон. Учудващото е това, че и в „Помпея“ има книга за облози. С колекцията от ексцентрични жени Сали иска да подражава на мъжките клубове. Това е истината.

— Каква истина? — Хари намръщено погледна младия човек.

Питър Шелдрейк страдаше от скука. Това беше общо заболяване сред младите мъже, особено тези като него, които бяха прекарали няколко години на континента като участници в опасните игри на войната срещу Наполеон.

— Недей да криеш, Грейстоун. Ще поискаш ли ръката на дъщерята на сър Томас? О, хайде, Хари, отговори ми! — той замълча и се усмихна отново.

— Мислиш ли, че Клаудия Болингър ще бъде подходяща за графиня? — попита Хари.

— О, не, човече! Говорим за Ангела, нали? Тя е образец на добродетел. За да сме съвсем точни — тя прилича на теб. Като двойка вие двамата ще се отегчите един от друг още месец след сватбата. Питай Сали, ако не ми вярващ. Тя е на същото мнение.

— За разлика от теб, Питър, аз не обичам непрекъснатите авантюри. И не бих искал да имам жена, която да ги обича.

— Ето къде ти е грешката. Сигурен съм, че на теб ти трябва жизнерадостна, пълна с изненади жена — Питър скочи нервно на крака и отиде до прозореца. Лъчите на залязващото слънце огряваха артистично разпилените къдрици и очертаваха красивия му профил. Както обикновено той беше облечен в тон с модата — с елегантна широка вратовръзка, риза с жабо, безупречно ушито сако и тесни панталони.

— Ти си този, който търси приключения, Шелдрейк — тихо отбеляза Хари. — Откакто се прибра в Лондон, изглеждаш отегчен. Отделяш много време за облеклото си, започна да пиеш, да играеш комар…

— Докато ти се зарови в историческите книги за древна Гърция и Рим… Хайде, Хари, признай си, че ти липсва животът, който живяхме на континента.

— Ни най-малко. Винаги съм обичал Гърция и Рим. Наполеон е вече минало, аз имам задължения и ангажименти, които трябва да свърша тук, в Англия, и то сега.

— Да, зная. Трябва да обърнеш внимание на именията си и да се отдадеш на задълженията си. Трябва да се ожениш и да ти се роди наследник — Питър отпи голяма глътка вино.

— Не съм единственият, който трябва да се отдаде на задълженията си — натъртено подчерта Хари.

Но Питър умишлено подмина забележката.

— За Бога, човече! Та ти беше един от важните хора на Уелингтън, занимаваше се с разузнавателна дейност. Ти контролираше и командваше дузина агенти като мен, които събираха информация. Ти разработи шифри, с които разбираше най-важните кодове на французите. Ти рискуваше моята и твоята глава, за да откриеш и вземеш картите на най-решаващите битки на полуострова. Само не ми казвай, че не ти липсва всичко това.

— Предпочитам да дешифрирам латински и гръцки писания, отколкото да се задълбочавам над военни писма, писани с невидимо мастило и секретни кодове. Уверявам те, че намирам историята на Тацит за много по-интересна от нещата, писани от някакви френски агенти.

— Но помисли си за тръпката и опасността, в която живеехме! Помисли за опасните игри, в които се включваше и разиграваше с противника. Например с този, когото наричахме Паяка. Действително ли това не ти липсва?

— Единственото, за което съжалявам, е, че не успяхме да го разкрием и предадем на съда. Задачите, които ми се поставяха, малки или големи, доказваха доверието към мен.

— Ти се справи блестящо.

— Изпълнявах задачите според способностите си. Но сега войната свърши. А единствен ти все още търсиш приключения, Шелдрейк. И трябва да ти кажа, че ги намираш на най-необикновени места. Харесва ли ти да играеш ролята на иконом?

Питър направи гримаса. В погледа му просветна тъжен хумор.

— Ролята на Шръгс, разбира се, се различава от тази на прелъстител сред жените на френските офицери или на крадец на секретни документи. Но тя има своите достойнства и добри страни. А и Сали се забавлява, това й доставя удоволствие… Мисля, че скоро ще я загубим.