Джейн Кренц: Рандеву

— Да, мадам. Госпожица Клаудия е хубава като ангел и вярвам, няма да изглежда по-различна и тази вечер.

— Така е, наистина — усмихна се Аугуста. Вратата се отвори тъкмо когато Бетси се готвеше да почука. Шръгс, възрастният прегърбен иконом на лейди Арбътнот, погледна новодошлите, докато изпращаше други две дами.

Аугуста позна Белинда Ренфю и Фелисити Отли, които тръгнаха надолу по стълбата. Двете бяха чести гости на клуба, както и много други изискани дами. Съседите отбелязаха, че болнавата лейди Арбътнот не се оплаква от липса на гости.

— Добър ден — поздрави ги весело Аугуста.

— Изглеждаш много добре тази сутрин.

— Да, наистина — промърмори Белинда и изгледа завистливо Аугуста, която беше наметнала над светлосинята си рокля модна тъмносиня пелерина, гарнирана с кожи. — Много се радвам да те видя, лейди Арбътнот те очаква.

— Няма да я разочаровам — отвърна Аугуста и ги отмина с усмивка. Тя знаеше, че Белинда и Дафни са се обзаложили на десет лири за връщането на дневника.

— Всичко ли мина добре у Енфилд? — изгледа я остро Белинда.

— Разбира се. Надявам се, че ще се видим по-късно тази вечер.

— Естествено, Аугуста. А също така ще видим и госпожица Норгров. Довиждане — усмивката на Белинда се изкриви в гримаса.

— Довиждане. Здравей, Шръгс — Аугуста поздрави червендалестия мустакат иконом, който затвори вратата зад нея.

— Госпожице Болингър, лейди Арбътнот ви очаква.

— Разбира се — тя не се смущаваше от раздразнителния възрастен човек, изправен до външната врата. Шръгс беше единственият мъж сред прислугата на лейди Арбътнот и се ползваше с голямо уважение. Той беше новоназначен и никой не можа да разбере защо Сали е избрала точно него. Може би от съжаление, защото възрастният човек едва се справяше с повечето от задълженията си. Не се появяваше по цели дни, тъй като вследствие на ревматизма си боледуваше често. Шръгс непрестанно се оплакваше — това му доставяше удоволствие. Оплакваше се от всичко — ставите си, времето, задълженията в домакинството, липсата на помощ, малката заплата. Но мнението на дамите от клуба беше, че Шръгс придава завършен, вид на всичко наоколо. Той беше ексцентричен, оригинален и много приказлив. Те изцяло го възприемаха такъв и се отнасяха с него като с ценна придобивка на заведението.

— Как е ревматизмът ти днес, Шръгс? — попита Аугуста, докато сваляше гарнираната си с кожи шапка.

— Не разбрах. Говорете по-високо, ако искате да ме питате нещо. Не мога да разбера защо дамите мърморят под носа си. Трябва да се научите да говорите по-високо.

— Питам те как е ревматизмът ти, Шръгс?

— Много е изострен, благодаря, госпожице Болингър. Но понякога е и по-лошо — Шръгс говореше дълбоко и дрезгаво, толкова дрезгаво, че гласът му звучеше като тропот на конска кола. — Всички в тази къща ме влудяват, скоро ще постъпя в лудницата.

Аугуста се усмихна снизходително и извади от плетената си чантичка малко шишенце.

— Донесла съм ти лекарство и искам да се намажеш. Приготвено е по рецепта на майка ми. Тя лекуваше с него баща си и той го намираше за много ефикасно.

— Така ли? И какво се случи по-нататък с дядо ви?

— Почина преди няколко години.

— От въздействието на лекарството ли?

— Не, беше на осемдесет и пет години. Носеше се мълвата, че го намерили умрял в леглото на младата прислужница.

— А, значи това е бил ефектът. Ще се намажа веднага щом ми се отдаде случай.

— Непременно. Знаеш ли, иска ми се да дам подобно нещо и на лейди Арбътнот. Как е тя днес?

Шръгс само повдигна вежди. В сините му очи се прокрадна сянка на тъга. Аугуста беше запленена от тези очи — погледът му беше остър и някак си необяснимо младежки, не подхождаше на това старо и сбръчкано лице.

— Надявам се, че този ден ще бъде добър за нея. Тя очаква с нетърпение вашето пристигане.

— Няма да я карам да ме чака — Аугуста погледна Бетси. — Иди и изпий чаша чай с приятелите си в кухнята. Ще кажа на Шръгс да те повика, когато съм готова да тръгна обратно.

— Да, мадам — Бетси направи реверанс и побърза да се присъедини към другата прислуга, придружаваща господарката й. В кухнята на лейди Арбътнот винаги имаше весела компания.

Шръгс тръгна с бавна рачешка походка към салона. Отвори вратата, като се мръщеше от болки. Аугуста прекрачи прага и сякаш влезе в друг свят.

Това беше светът, който й принадлежеше изцяло, макар и само за няколко часа на ден. Тя копнееше за това чувство, особено след убийството на брат й. Аугуста знаеше, че сър Томас и Клаудия правеха всичко възможно, за да се чувства като у дома си. На свой ред тя искаше да повярват, че това е така. Те бяха сериозни, замислени и трезви интелектуалци, типични представители на рода от Хемпшир. Сър Томас и Клаудия никога нямаше да разберат душата на Аугуста. В къщата на лейди Арбътнот тя се чувстваше като в собствен дом, между свои. Намираше се в „Помпея“ — един от най-новите, най-странните, най-изключителните клубове в Лондон. Членовете му бяха подбрани, а външните хора изобщо нямаха представа какво става в къщата на лейди Арбътнот. Онези, които не членуваха в него, мислеха, че това е моден салон, но „Помпея“ беше нещо повече. Той беше създаден по образ и подобие на мъжките клубове. В него се събираха всички жени със съвременни разбирания. Носеше името на съпругата на Цезар, с която той се развел, защото имала добра репутация. Името подхождаше на членуващите. Всички дами бяха високообразовани и възпитани, ползваха се с добро име в обществото, но им казваха „оригиналните“.