Джейн Кренц: Рандеву

— Грейстоун? — Розалинд ужасена се отпусна на стола. — Той те разкри? Видял е и моя дневник?

— Не се притеснявай, Розалинд. Той не знаеше, че това е твоят дневник — тя се обърна и погледна сериозно Сали. — Трябва да ви кажа, че всичко това ми изглежда странно. Очевидно той е знаел, че ще бъда там и ще търся нещо в писалището. Дори носеше тел, за да отвори ключалката. Отказа да каже откъде е информиран за това.

Розалинд сложи ръка на устата си и черните й очи се разшириха от ужас.

— Господи, между нас има шпиони!

— Той ми даде честната си дума, че няма да каже на никого за случилото се и аз съм склонна да му вярвам — бавно каза Аугуста. — Вие всички знаете, че той е близък приятел на чичо ми и според мен мисли, че му прави услуга, като ме държи под око у Енфилд.

— Това е едно от качествата на Грейстоун — рече Сали. — На него може да се разчита — умее да пази тайни.

— Сигурна ли си? — тревожно я погледна Розалинд.

— Напълно — Сали вдигна чашата чай към бледите си устни и отпи глътка, после я постави бавно на масата.

— И така, мои млади смели приятелки, ние успяхме да се измъкнем невредими от тази неприятна каша благодарение на смелостта на Аугуста.

— Въпреки че и лорд Грейстоун ми прочете дълга лекция, аз научих един урок от Розалинд — никога да не оставям следи, заради които после да бъда преследвана.

— Нито пък аз — Розалинд Морис притисна дневника към гърдите си. — Какъв звяр е бил този мъж!

— Кой? Енфилд? Да, той наистина се проявява като негодник към жените. Но това не заличава героизма му, проявен във войната — каза Сали.

— Не зная какво толкова харесвах в него — призна Розалинд. — Предпочитам компанията на лорд Лъвджой. Какво мислиш за него, Сали? Твоята информация е била винаги много точна, макар и да не напускаш дома си.

— Не е нужно да пътувам далече, за да зная много. Рано или късно новините почукват на вратата на „Помпея“. Що се отнася до Лъвджой, едва напоследък дочувам за неговия чар. Знам само, че имал добри качества. Ти сигурно можеш да потвърдиш това. Нали, Аугуста?

— Танцувах с него на бала у Лофенбах миналата седмица — отговори тя и си спомни за веселия барон с русочервеникава коса и зелени блестящи очи. — Мисля, че е вълнуващо да се играе валс с него. Но никой не знае подробности за Лъвджой.

— Той е последен от своя род. Някои ми каза, че имал имение в Нортфолк — сви устни Сали. — Но нямам представа колко са плодородни земите му. Внимавай да не станеш пак жертва на друг търсач на зестра, Розалинд.

— Често става обратното. Но понякога най-интересните мъже попадат на истински жени, които ги впечатляват — каза Аугуста.

— Мисля, че отново става дума за Грейстоун, нали? — Сали погледна Аугуста.

— Ами, да. Знаеш ли, той си призна за списъка с набелязаните кандидатки. Избира подходящи за титлата „графиня Грейстоун“.

— Аз също чух за този списък — кимна с глава Розалинд. — Която и да е тя, няма да отговаря на качествата на първата му съпруга Катрин. Тя почина при раждане година след сватбата. Но за малкото време успя да остави своето присъствие в имението „Грейстоун“.

— Тя е била изключителна — каза Аугуста.

— Образец на женска добродетел, така поне казват — отбеляза Розалинд. — Достатъчно е да поразпиташ. Моята майка познаваше семейството и често ми даваше Катрин за пример. Срещала съм я няколко пъти, когато бях малка, и да си призная, намирах, че е доста дребнава. Беше обаче много красива. Приличаше на мадона. Казват, че добродетелната жена струва повече от скъпоценен камък. Но често мъжете трудно намират подобна добродетелност, тя е като красотата — можеш да я откриеш в очите на тези, които й се възхищават. Напълно възможно е обаче този път Грейстоун да не търси втори такъв образец.

— О, той действително търси нещо изключително — потвърди Аугуста. — Понякога ми се струва, че той би бил нетолерантен, противен съпруг за жена със спонтанен и непокорен характер като моя…

— Кога те обземат такива мисли? — прекъсна я Сали.

— Когато изпадна в депресия, вземам Херодот и Тацит. Забравям изобщо за правата на жените, решавам да сменя гардероба си с рокли, които нямат никакво деколте. Но след като изпия чаша чай, лудостта ми ме напуска и ставам пак нормална.

— Боже мой! Естествено. Не бих могла да си представя Аугуста като образец за женско поведение — Сали избухна в неудържим смях, който накара присъстващите да се спогледат. Младите дами се усмихнаха една на друга. Беше им приятно да видят своята домакиня в добро настроение. Шръгс, който отвори вратата на залата, очевидно дочу смеха. Аугуста го съзря случайно и видя, че той гледа господарката си. Имаше нещо твърде особено в погледа му. Неговите живи сини очи срещнаха нейните. Икономът наведе глава, преди да се оттегли. Аугуста долови, че той безмълвно й благодари, задето разсмя Сали.