Джейн Кренц: Рандеву

Сър Томас повдигна дебелите си вежди. На лицето му се изписа замислено изражение.

— Не, господине — продължи графът. — Не съм говорил с нея по този въпрос. Както вече казах, доста съм старомоден. Искам вашето мнение и решение, за да продължа нататък.

— Разбира се, господине, напълно правилно. Радвам се да ви дам съгласието си. Клаудия е интелигентна и добре възпитана млада дама. С маниери като майка си. Дори възнамерява да пише книга, както жена ми навремето. Знаете ли, моята съпруга пишеше книги за обучението на младите дами и имаше доста голям успех.

— Зная за тези способности на госпожа Болингър. Моята дъщеря се образова по нейните книги.

— Да, сигурен съм, че Клаудия ще бъде прекрасна графиня. Ще се гордея, ако вие влезете в моето семейство.

— Благодаря, господине. Но не съм дошъл да моля за ръката на вашата дъщеря.

— Не сте дошъл за Клаудия? — учудено попита сър Томас. — Недоумявам. Какво искате да кажете?

— Имам намерение да се оженя за Аугуста, ако тя желае.

— Аугуста?! — очите на сър Томас се разшириха. Той отпи от брендито и едва не се задави, почервеня и започна да маха с ръка. Изглежда не знаеше как да реагира — да се учуди или да се засмее.

Хари спокойно се надигна от стола и потупа леко домакина по гърба.

— Зная какво говоря, господине. И аз в първия момент реагирах като вас, но сега вече свикнах с тази мисъл.

— Аугуста!?

— Да, сър Томас. Аугуста. Ще ми дадете ли вашето съгласие или не?

— Разбира се, господине. Тя няма никога да получи по-добро предложение от вашето — каза бързо сър Томас.

— Точно така. Струва ми се, че ще имаме много по-голям проблем за този брак с Аугуста, отколкото с Клаудия. Защото от Аугуста всичко може да се очаква.

— Тя е ужасно непредсказуема — съгласи се сър Томас. — Тази черта идва от страна на рода Нортъмбърланд, господине. Но вие сам си го пожелахте.

— Разбирам. След тази характеристика не ни остава нищо друго, освен да поставим Аугуста пред свършен факт. Може би така ще бъде по-добре.

Сър Томас хвърли бърз поглед към Хари.

— Ако ви разбирам правилно, искате да кажете, че трябва да дам съобщение във вестниците.

— Да, сър. По-добре ще бъде, ако Аугуста изобщо не взема решение.

— Много умно. Чудесна идея, Грейстоун. Чудесна идея!

— Благодаря ви. Това е само началото. Нещо ми подсказва, че ако имаме малко преднина пред Аугуста, ще успеем.

— Изпратил си съобщение до вестниците? Не мога да повярвам, чичо Томас! Не, не мога! Това е ужасно. Очевидно е станала грешка.

Аугуста се разхождаше напред-назад из библиотеката, зашеметена от съобщението на чичо си.

Беше пламнала от ярост и размишляваше с намръщено лице върху ужасната ситуация. Тя тъкмо се връщаше от следобедната си езда в парка и бе облечена в моден рубиненочервен спортен костюм, обточен със златни нишки. Носеше шапка с червени пера и сиви кожени ботуши. Един прислужник й беше казал, че сър Томас има да й съобщава нещо и тя се запъти право към библиотеката, за да посрещне най-неочаквания удар в живота си.

— Как можа да направиш това, чичо? Как можа да направиш такава грешка?

— Не мисля, че съм направил грешка — каза сър Томас. После наведе глава и отново се задълбочи в книгата си, в която се беше зачел, преди Аугуста да се появи. — Грейстоун много добре знае какво прави.

— Но трябва да е станала грешка! Той никога не би направил предложение на мен — Аугуста премисляше всичко това и се разхождаше напред-назад. — Ето какво вероятно се е случило — той е пожелал да се ожени за Клаудия, а ти просто не си разбрал.

— Напротив — каза той и, се задълбочи още повече в книгата.

— Чичо Томас, понякога си много разсеян. Често бъркащ името на Клаудия с моето, особено когато работиш върху някоя книга, както сега.

— А как не, като и двете сте кръстени на римски императори. Понякога греша, но това е чиста случайност.

Аугуста изстена. Познаваше добре чичо си. Когато работеше върху някоя книга, беше невъзможно да привлечеш вниманието му. И може би, когато Грейстоун му е направил предложението, той пак е бил погълнат от някое гръцко или римско четиво и така се е объркал.

— Не мога да повярвам, че без да ме попиташ, си направил нещо, което ще повлияе изключително много на бъдещето ми.

— Той ще бъде добър и здрав съпруг, Аугуста.

— Не искам нито здрав, нито добър съпруг. Не желая никакъв съпруг, най-малко добър и здрав. Какво искаш да кажеш с това „добър и здрав“?