Джейн Кренц - Рандеву

— Това, моето момиче, че по-добро предложение никога няма да имаш.

— Може би си прав, но, разбираш ли, чичо Томас, предложението не е било за мен! Абсолютно съм сигурна — Аугуста развя рубиненочервената си пола, като крачеше широко с ботушите си. — О, чичо Том, не искам да съм рязка с теб! За Бога, зная, че си бил винаги мил и щедър с мен и съм ти дълбоко признателна за това.

— Мила моя, аз също съм ти признателен за всичко, което направи за Клаудия през този сезон. Ти я накара да излезе от черупката си и да се превърне от малко мишленце в сензация. Майка й щеше да се гордее с нея.

— Това е нищо, чичо. Клаудия е красива и много женствена. Тя просто се нуждае от съвети за облеклото и от контакти.

— Но всичко това направи ти.

— Наследство от майка ми. Ти знаеш, че тя събираше много гости, обичаше да се развлича и ме научи на всичко това. Много дължа и на лейди Арбътнот, която има доста познати. Така че заслугата не е изцяло моя. Зная, че ти ми повери Клаудия, за да мога да изляза от състоянието на меланхолия. Беше много мило от твоя страна. Благодарна съм ти.

— Доколкото си спомням, просто те помолих да придружиш Клаудия на една вечеря. Това беше твоето задължение. Оттам нататък ти планира нещата, а когато имаш план, просто всичко се урежда.

— Благодаря ти, чичо Том. Но сега за Грейстоун…

— Не се тревожи за Грейстоун. Както вече ти казах, той ще бъде добър и здрав съпруг. Здрав е като скала и има ум и много пари. Какво повече може да иска една жена?

— Ти не разбираш нищо, чичо.

— Просто си много развълнувана. Вие от Нортъмбърланд винаги сте били по-емоционални.

Аугуста погледна чичо си. Душата й негодуваше. Тя бързо излезе от стаята и се разрида.

Аугуста едва обуздаваше яда си и по-късно тази вечер, докато се обличаше за вечерната сбирка, вече не плачеше. Това беше криза, която я тласкаше към действие, а не към емоции.

Клаудия гледаше намръщеното й лице с мълчаливо съчувствие. Тя наля чай в две чаши и й предложи едната.

— Успокой се, Аугуста. Всичко ще се оправи.

— Дявол знае каква грешка е станала. Господи, Клаудия, не разбираш ли? Нещо ужасно се е случило. Чичо Томас е разпратил съобщения по вестниците. Утре сутринта ще бъде съобщено, че аз и Грейстоун ще бъдем официално сгодени. Няма да бъде честно от наша страна. Той не би могъл да откаже годежа, след като съобщенията са вече отпечатани.

— Разбирам.

— А ние си седим тук и пием чай — Аугуста остави чашата върху чинийката и скочи на крака. Завъртя се, сбърчи вежди и започна да се разхожда из стаята. Мислите й бяха объркани. Камериерката Бетси беше приготвила червена рокля с голямо деколте, гарнирано по края с рози от сатен. Беше подбрала сатенени пантофки и ръкавици до лактите и бе направила прическата на Аугуста в гръцки стил. Господарката й мяташе букли и къдрици, крачейки нервно из стаята.

— Не виждам никакъв проблем — прошепна Клаудия. — Имам чувството, че си дълбоко привързана към Грейстоун.

— Това не е вярно!

— Хайде, Аугуста, не ставай смешна. Дори татко забеляза симпатията ти към графа.

— Просто исках да прочета някои от последните трактати на Грейстоун. И това ти наричаш дълбока привързаност?

— Нека е така, както казваш. Но не се учудвам, че татко е приел предложението на Грейстоун. Той е сигурен, че ти ще бъдеш доволна, и действително ще е така. Това е добър избор. Не можеш да откажеш.

Аугуста спря и погледна ядосано Клаудия.

— Но не разбираш ли, че това е грешка? Грейстоун никога не би ме поискал за жена. Никога! Той ме смята за мъжкарана, необуздана хаймана, която винаги е на ръба на скандална ситуация. Не съм подходяща за него и от мен няма да излезе достойна графиня. И той е напълно прав.

— Глупости. Ти ще бъдеш прекрасна графиня.

— Благодаря ти — ядосано отвърна Аугуста. — Но ти напълно грешиш. Грейстоун вече е бил женен за подходяща съпруга, а аз не желая да живея по стандартите на предшественицата си.

— О, да! Той е бил женен за Катрин Монроуз. Да, спомням си. Майка й е почитателка на книгите на мама и е възпитавала дъщеря си в този дух. Мама. Винаги казваше, че Катрин е пример за приложението на нейните книги.

— Колко интересно! Ние с Грейстоун сме напълно противоположни. Нямаме нищо общо. Той не обича свободомислещите жени, дори не знае за нещата, които правя.

— Защо Грейстоун трябва да знае всичко? И защо смяташ, че държанието ти е непристойно?

— Повярвай ми, Клаудия, Грейстоун вероятно не иска да се жени за мен.