Джейн Кренц - Рандеву

— Моля ви, не трябва да обвинявате Шръгс за появяването ми тази нощ тук. Идеята беше моя.

— Разбирам. Разрешете ми да ви кажа, че това е напълно безразсъдна постъпка. Съвсем идиотска и необмислена идея. Но щом сте тук, моля да ми обясните защо беше необходимо да рискувате репутацията си, като идвате при мен през нощта.

— Това е трудно обяснимо, господине.

— Несъмнено.

Тя се обърна към камината и разтвори пелерината си. Отразена от големия червен рубин, светлината на огъня запламтя върху гърдите й. Хари погледна огромното й деколте. „Господи, толкова е дълбоко, че още малко и ще се покажат зърната й“ — помисли си той. Представи си твърдите, узрели розови пъпки, поднесени към устните му. Усети възбудата в тялото си. Опита се да се пребори с това състояние и да се контролира.

— Надявам се, че ще ми дадете някакво обяснение. Става много късно.

Той се облегна на писалището с ръце, кръстосани на гърдите. Единственото нещо, което искаше да направи, бе да сложи Аугуста на килима и да я обладае. Въздъхна дълбоко. Тя го беше омагьосала.

— Дойдох при вас тази вечер, за да ви предупредя за една неприятност.

— Мога ли да попитам каква, госпожице Болингър?

— Станала е грешка, господине. Вчера вие сте посетили моя чичо.

— Да, посетих го — каза той и си помисли: „Тя сигурно е дошла да отхвърли предложението ми.“

— Чичо Томас не ви е разбрал, сър. Помислил е, че вие искате моята ръка, а не ръката на Клаудия. Зная, че той би искал това. Тревожеше се, че ще остана стара мома, и смята за свое задължение моето задомяване. За съжаление той вече е поместил съобщението във вестниците. И трябва да ви кажа, че вестта за нашия годеж ще се разгласи утре сутринта.

Хари отмести поглед от деколтето й, украсено със сатенени рози, и сведе очи надолу към обувките си. Сдържаше вълнението си.

— Разбрах.

— Моля, повярвайте ми, господине, това е било едно чисто недоразумение. Разпитах го внимателно и той е убеден, че вие сте предложили на мен. Той например си спомня имената на всички известни гърци и римляни, но нашите с Клаудия бърка. Разбирате ме, нали?

— Хм…

— Мисля, че ще ме разберете. Естествено, ще имате проблеми. Но нищо не е загубено. Ще ни бъде трудно и на двамата утре, когато новината е вече разгласена. Не се притеснявайте, аз имам план за действие.

— Бог да ми е на помощ! — измърмори Хари.

— Не чух какво казахте?

— Не, нищо, госпожице. Споменахте за някакъв план?

— Точно така. Чуйте ме сега. Зная, че не разбирате много от тези неща, защото сте учен, но ви моля да ми обърнете внимание.

— Абсолютно съм сигурен, че вие имате повече опит от мен в тези неща.

— Разбира се, нямам опит точно в тези неща, но искам да ви помоля да действаме заедно. Трябва да бъдем твърди и да се правим, че нищо необикновено не е станало. Разбирате ме, нали?

— Надявам се. Защо накратко не ме запознаете с плана си?

— Много добре. Това, което не трябва да правите, е да си оттегляте предложението.

— Това е истина. Нямам намерение да го правя.

— Да, вие съвсем сте се оплел. Какво да направя аз?

— Госпожице Болингър…

— О, зная, че ще има клюки, че ще ме наричат с какви ли не имена, но аз ще откажа годежа, ще напусна града, ще ви изоставя и вие ще можете спокойно да се ожените за братовчедка ми — Аугуста чакаше реакцията му.

— И така, това ли е целият ви план, госпожице?

— Боя се, че да — каза тя тревожно. — Струва ми се осъществим, нали? Може да помислите и да го направите по-добър, но съм убедена, че колкото един план е по-прост, толкова е по-лесен за изпълнение.

— Може би сте по-добра от мен в тази област… Много ви се иска да не се омъжвате, а?

— Това не е така, сър. Работата е там, че вие не — сте имали предвид да се ожените за мен, поискали сте ръката на Клаудия. И никой не може да ви вини, разбирам ви напълно. Но мисля, че това няма да бъде добър брак, защото и двамата безкрайно много си приличате. Разбирате какво искам да кажа, нали?

Хари вдигна ръка да я спре.

— Искам да кажа нещо, преди да отидем по-нататък с вашия план.

— Какво е то?

Той се усмихна леко и загадъчно, защото бе любопитен да види реакцията й.

— Чичо ви не е направил никаква грешка. Аз поисках вашата ръка. Поисках вас за съпруга, госпожице Болингър!

— Мен?!

— Да.

— Вие сте ми поискали ръката? — тя го погледна удивено.

Хари не можеше повече да й устои. Той застана между нея и писалището. Спря пред Аугуста и взе ръката й. Поднесе я към устните си и я целуна.