Джейн Кренц - Рандеву

Наля си чаша бренди и седна да прочете още веднъж старателно написаното писмо. Той се усмихна. Мередит беше деветгодишна, сериозна и прилежна в уроците си, готова да угоди на баща си и да му се подчинява. Той се гордееше с нея, лично бе изготвил програмата й за обучение. От нея бяха изключени такива занимателни неща като четене на книги и рисуване. Хари беше убеден, че това е излишно и само възбужда романтични мисли в женското въображение. Не искаше Мередит да се занимава с подобни неща. Обучението бе поето от гувернантката Клариса Флеминг. Тя се оказа много подходяща, защото, макар да беше негова обедняла роднина, имаше много опит в дисциплините, които преподаваше, и беше интелигентна и образована.

Хари остави писмото върху писалището и си помисли какво ли би се случило с дома му, ако Аугуста се грижеше за него. „Може би съвсем ще се побъркам“ — помисли си той. Нещо изшумоля зад прозореца. Хари се намръщи и погледна навън, но не видя нищо. След малко се чу пращене. Той въздъхна и взе абаносовия си бастун, който винаги беше близо до него. Лондон не беше континентът. Войната беше свършила, но светът беше все така неспокоен. Опитът му го доказваше. Той се изправи с бастуна в ръка и загаси лампата. Застана от едната страна на прозореца. Щом светлината угасна, шумът се засили. Някой се прокрадваше през храсталаците край къщата. Малко по-късно се почука по стъклото. Хари погледна надолу и видя фигура, облечена в пелерина и покрита с качулка. Лунната светлина освети малка, нежна ръчица, която се опитваше да почука отново. Познаваше отнякъде тази ръка.

— По дяволите! — той се отмести, постави бастуна на писалището, после отвори прозореца бързо и ядосано, опря двете си ръце на рамката и се наведе надолу.

— Слава Богу, че сте тук, господине! — каза Аугуста, отмятайки назад качулката си. Луната огря лицето й. — Видях светлината на лампата, но когато угасна, помислих, че сте излезли. Щеше да бъде истинско нещастие, ако не ви бях намерила тази нощ. Чаках около час при лейди Арбътнот вашето завръщане.

— Доколкото разбирам, ме е чакала дама.

— О, защо с тази ирония!

— Какво ви дава основание да мислите така? — Хари се протегна, хвана я за ръцете и я изтегли през прозореца. В това време съзря как друга фигура се промъква зад храстите.

— За Бога, кой е това?

— Това е Шръгс, господине. Икономът на лейди Арбътнот — рече Аугуста запъхтяно и започна да оправя пелерината си, щом той я пусна. — Лейди Арбътнот настоя той да ме придружи.

— Шръгс? Разбирам. Почакай тук, Аугуста — Хари постави единия си крак на прозореца, после другия, скочи долу и извика към приведената фигура, скрита в храстите.

— Ела тук, добри човече!

— Да, Ваша милост — Шръгс излезе от храстите. Очите му се смееха. — Мога ли да помогна с нещо, Ваша милост?

— Мисля, че направи доста — процеди през зъби Хари. Предполагаше, че Аугуста ще го чуе от прозореца, и снижи гласа си: — Ти винаги ли придружаваш дамата в авантюри като тази? Ще ти дам да разбереш! Ясно ли ти е?

— Да, господине. Разбрах ви много добре — Шръгс наведе глава, поклони се и закуцука обратно.

— Ще чакам тук на студа госпожица Болингър. Няма значение дали е студено или не и дали това ще се отрази на ревматизма ми. Не се притеснявайте за ставите ми, господине.

— Изобщо не искам да се занимавам с твоите кости. Един ден ще ти ги измъкна една по една, да знаеш! Връщай се при Сали. Аз ще се погрижа за госпожица Болингър.

— Сали иска да я изпратя до къщи с кола — тихо каза Питър вече със собствения си глас. — Не се притеснявай, Хари. Никой освен лейди Арбътнот и мен не знае какво става тук. Ще чакам Аугуста в градината на Сали. Ще бъде на сигурно място.

— Е, успокои ме, Шелдрейк!

— Идеята не е моя, а на госпожица Болингър — Питър се усмихна през изкуствените си мустаци.

— Вярвам, че е така. За нещастие.

— Не успяхме да я спрем. Тя помоли Сали да я преведе през градината, а Сали пък помоли мен.

— Отивай си, Шелдрейк. Престани с твоите обяснения.

Питър отново се усмихна и се скри в тъмнината. Хари се върна до отворения прозорец и видя Аугуста да наднича в тъмното.

— Къде отиде Шръгс? — попита тя.

— Върна се обратно — отговори Хари, прекрачи рамката, влезе и затвори прозореца.

— Беше много любезно от Ваша страна да го изпратите обратно, господине — усмихна се Аугуста. — Много е студено и не бих искала да стои навън на влагата. Той страда от ревматизъм.

— Няма да е единственото, от което ще страда, ако това се случи отново! — промърмори Хари, докато палеше лампата.