Джейн Кренц - Рандеву

— Да, тя е галантна жена. Информацията, която събираше тук, в Англия, беше безценна. Рискува, но направи много за родината си.

Питър поклати глава и погледна замислено.

— Сали, като мене, винаги е обичала интригите. Между нас има нещо общо. Затова ми прави удоволствие да бъда иконом в „Помпея“. Клубът е нещо много важно за нея. Той й носи удоволствие. Трябва да благодариш на твоята мъжкарана за това.

Устата на Хари се изкриви от недоумение.

— Сали ми каза, че идеята клубът да бъде по подобие на нашите мъжки клубове, е била на Аугуста Болингър — поясни Питър. — Това не би учудило никой, който я познава. С нея винаги се случват интересни неща. Разбираш за какво става дума.

— Да, за жалост — промърмори Хари.

— Убеден съм, че госпожица Болингър е стигнала до идеята за женския клуб съвсем сама, за да забавлява Сали. Тя е много любезна дори и с прислугата. Днес ми донесе лекарство против ревматизъм. Има дами от клуба, които никога не биха се разтревожили за ревматизма на един стар иконом.

— Не знаех, че страдаш от ревматизъм.

— Не аз, а Шръгс.

— Пази добре „Помпея“, защото не бих искал госпожица Болингър да си навлече някаква беля с този смешен клуб.

— Ти се притесняваш за нейната репутация, защото си приятел на чичо й?

— Не напълно — Хари запрехвърля в ръце перото за писане и добави тихо: — Имам и друга причина, поради която не желая да бъде замесена в скандал.

— Зная. Ти ще последваш нашия съвет със Сали и ще я впишеш в списъка си, нали? Признай си — Аугуста Болингър ще влезе в списъка ти за подходящите кандидатки за графиня Грейстоун.

— Това ме кара да се замисля защо цял Лондон се интересува от моите намерения.

— Предизвика интерес с начина, по който си подбираш съпруга. Всички знаят за списъка. Казах ти, че има и облози.

— Да. Каза ми. И какъв точно беше облогът в книгата на „Помпея“? — Хари се загледа в чашата си с вино.

— Десет лири, ако поискаш ръката на Ангела до края на месеца.

— Между другото, възнамерявам да поискам ръката на госпожица Болингър още днес следобед.

— За Бога, човече! Надявам се, че не на Клаудия? Зная, че ти искаш да намериш наистина достойна жена, която да носи с чест титлата графиня. Но трябва да ти кажа, че жена-светица не ти е нужна. Ти се нуждаеш от нещо съвсем друго. А Ангела се нуждае от друг тип съпруг. Не бъди глупак, Хари!

— Някога да съм бил глупак?

— Не, господине, никога не сте бил. И това е прекрасно. Прекрасно! Няма да съжалявате.

— Не съм много сигурен — каза мрачно Хари.

— Хайде да погледнем въпроса от другата страна. Ако послушаш съвета ми, никога няма да скучаеш. Днес следобед ще поискаш ръката на Аугуста, нали?

— Не, господине. Нищо няма да предлагам на Аугуста. Днес следобед ще поискам ръката й от сър Томас.

— Но защо не от Аугуста? Та тя е на двадесет и четири, не е ученичка — Питър го погледна учудено.

— Ние двамата установихме, че не съм глупак, нали, Шелдрейк? Няма да оставя в ръцете на един Нортъмбърланд-Болингър толкова важно и съдбоносно решение.

— Разбирам те напълно. Желая ти успех — Питър прихна да се смее. — Сега искам да посетя няколко клуба и да поставя моя облог в книгите. Няма нищо по-интересно от едно разузнаване, нали?

— Така е — съгласи се Хари, който се замисли колко пъти неговият живот и животът на другите е зависел от разузнаването. За разлика от своя приятел, той бе доволен, че тези дни са зад гърба му.

В три часа следобед Хари влезе в библиотеката на господин Болингър.

Сър Томас беше все още запазен и енергичен човек. Времето, през което се беше посветил на своите научни изследвания, не бе променило якото му, широкоплещесто тяло. Косата му, някога руса, беше посребрена и леко оредяла на темето. Носеше очила, и сега погледна над тях, за да види новодошлия. Усмихна се, като съзря Хари.

— Грейстоун, радвам се да те видя. Тъкмо щях да пратя да те повикат. Попаднах на интересни преводи — Цезар на френски. Мисля, че ще те заинтересуват.

Хари се усмихна и взе един от столовете до камината.

— По друга работа съм дошъл днес, сър Томас.

— И каква е тя? — попита той с изострено внимание, докато наливаше бренди в две чаши.

Хари взе питието си и седна обратно на стола. Известно време наблюдава изучаващо домакина.

— Ние с вас сме старомодни в някои неща.

— Много може да се говори по този въпрос, ако питате мен. Нека да пием за гърците и римляните — отговори на тоста му Хари. Отпи глътка бренди и постави чашата на масата. — Дошъл съм да искам ръката на госпожица Болингър, господине.