Джейн Кренц - Рандеву

„Помпея“ наистина приличаше на мъжки клуб, но не изцяло. Наредбата и украсата бяха чисто женски. Стените бяха боядисани в топло жълто. Навсякъде висяха картини, на които бяха изобразени жени. В края на стаята се виждаше картина с образа на лечителката Пантея. До нея висеше портрет на майката на Филип Македонски. Над камината беше окачена картина с образа на Сафо, а в другия край на стаята — на Клеопатра. Имаше картини и статуи на Артемида, Деметра и Ирис. Мебелите бяха в класически стил. Колони, пиедестали и урни бяха изкусно подредени из салона, и му придаваха вид на гръцки храм. Подобно на известните мъжки клубове, „Помпея“ предлагаше на членовете си всички удобства. В една от големите ниши имаше нещо като кафене. Разполагаха и със стая за игра на карти. В по-късните часове членките на клуба, които обичаха да играят вист, можеха да се видят насядали около покритите със зелено сукно маси, облечени в най-елегантните си дрехи. Залаганията на големи суми бяха забранени, тъй като лейди Арбътнот не желаеше по вратата й да тропат разгневени съпрузи. В клуба се получаваха много вестници и списания като „Таймс“ и „Морнинг пост“. Имаше и студен бюфет, където сервираха чай, кафе, шери и бадемов ликьор.

Аугуста влезе в салона и веднага се потопи в неговата приятна и успокояваща атмосфера. Пълничка руса млада жена, седнала зад едно писалище, я погледна и й кимна.

— Как върви поезията, Лусинда? — попита Аугуста.

Напоследък у всеки член на клуба се забелязваше амбиция към писане. Тя все още не беше вдъхновена от такава муза. Предпочиташе да чете романи.

— Благодаря, върви. Изглеждаш хубава тази сутрин. Носиш ли добри новини?

— Благодаря, Лусинда. Може би да.

— Много добре ти се е отразил уикендът на открито.

— Успях да спася и нечия репутация.

Аугуста се насочи към края на салона, където две жени пиеха чай пред камината.

Лейди Арбътнот — патрон на „Помпея“, наричана от всички Сали, беше облечена в елегантна роба с дълги ръкави. Беше седнала близо до камината, наметната с топъл индийски шал. От това място обхващаше с поглед целия салон. Стойката й бе изискана и грациозна, косата й — прибрана нагоре в модна прическа. Чарът й беше известен в цял Лондон. Богата жена, овдовяла много скоро след женитбата си, Сали пилееше парите си за тоалети. Но и най-скъпата коприна и муселин не можеха да скрият отслабналото, болно тяло. Болестта бавно я унищожаваше.

Аугуста с мъка понасяше страданието й. Знаеше, че ще преживее загубата на нейната приятелка така, както на собствената си майка. Двете жени се бяха запознали в една книжарница, където търсеха исторически книги. Веднага помежду им се завърза приятелство, което с времето се задълбочаваше. Въпреки голямата разлика в годините те имаха еднакви интереси, бяха ексцентрични и обичаха приключенията. Сали я прие като своя дъщеря и изпълняваше ролята на настойник, тъй като имаше много връзки в обществото. Тя проправи път на Аугуста, която изяви способностите си и утвърди личния си авторитет. По цели месеци двете се разхождаха и забавляваха из Лондон. Но по-късно Сали започна да се уморява лесно. Скоро стана ясно, че е сериозно болна. Оттегли се у дома си и създаде „Помпея“, за да я развлича. Независимо от тежката болест Сали не загуби чувството си за хумор и интелигентността си. Очите й грейнаха от щастие, когато видя Аугуста.

Младата дама, която седеше до лейди Арбътнот, вдигна поглед, изпълнен с безпокойство. Розалинд Морис беше не само наследница на голямо богатство, но и привличаше със своята светлокестенява коса и подчертано едър бюст.

— Ах, мила Аугуста! — каза с явно доволство Сали, докато Аугуста се навеждаше да я целуне. — Нещо ми подсказва, че всичко е приключило успешно. Горката Розалинд беше много разтревожена през тези няколко дни. Сега трябва да я отървем от тази беда.

— С най-голямо удоволствие. Ето, вземи си дневника, Розалинд. Естествено, без комплиментите на лорд Енфилд.

— Ти си го намерила?! Не мога да повярвам! — Розалинд прегърна Аугуста. — Какво облекчение! Как мога да ти се отблагодаря? Имаше ли проблеми? Опасности? Енфилд знае ли това?

— Разбира се, не всичко вървеше точно по плана — призна Аугуста, докато се наместваше срещу Сали.

— Какво се случи? Да не би да са те открили? — попита заинтригувана Сали. Аугуста сбърчи нос.

— Бях обезпокоена в момента на акцията от лорд Грейстоун. Но кой можеше да предположи, че именно той ще се мотае по това време там? Всеки би решил, че е зает с писането на трактат върху някоя отвлечена тема за стара Гърция. А той беше в библиотеката.