Джейн Кренц - Рандеву

Възбудена от смелостта си, тя се завъртя на пръсти и се спусна към вратата.

— Госпожице Болингър!

— Да, господине — тя се спря и се обърна към него, като се надяваше, че той няма да забележи зачервеното й лице.

— Забравихте да вземете свещта. Ще ви бъде необходима — той взе свещта и й я подаде.

Аугуста се подвоуми, после тръгна към него, грабна я и излезе бързо от библиотеката.

Докато се изкачваше по стълбите, тя си мислеше колко е щастлива, че не е в списъка на Грейстоун. Момиче от рода Нортъмбърланд-Болингър не би могло да свърже живота си с такъв старомоден и строг господин. Освен в темперамента, те се различаваха и в друго. Грейстоун беше изключителен историк и лингвист. Занимаваше се с историята на Древна Гърция и Рим, както и чичо й, сър Томас Болингър. Освен това графът пишеше трактати и книги, които се приемаха добре в научните среди. Ако Грейстоун беше някой от съвременните поети, известни с горещото си перо и гневен поглед, Аугуста може би щеше да разбере влечението си към него. Но той не беше такъв. Пишеше отегчителни книги със заглавия като „Дискусии върху някои части от историята на Тацит“ или „Дискусии върху някои съчинения на Плутарх“. И двете бяха публикувани наскоро с успех. Аугуста, по необясними за нея причини, беше прочела и двете от начало до край. Тя загаси свещта и влезе тихо в стаята си. Отиде на пръсти до леглото и съблече халата си. Тънък лунен лъч се прокрадна през процепа на драпираните пердета и освети лицето на братовчедка й.

Клаудия имаше светлоруса коса, като повечето представители на рода Болингър от Хемпшир. Върху възглавницата се открояваше нейният римски профил. Миглите й бяха дълги и закриваха половината от очите й. Наричаха я Ангела. Това прозвище й бе измислено от младите мъже, които я ухажваха.

Аугуста имаше лична заслуга за успеха на братовчедка си в обществото. Двадесет и четири годишната Аугуста беше тази, която въведе Клаудия в него. По този начин тя искаше да се отблагодари на чичо си и на братовчедка си, задето след смъртта на брат й я прибраха да живее при тях.

Сър Томас Болингър, потомък на рода Хемпшир-Болингър, беше богат и щедър човек. Не жалеше пари нито за дъщеря си, нито за племенницата си. Останал вдовец, той отбягваше контакти с жени, които биха му помогнали при представянето на Клаудия през сезона. Липсваше му също усет за мода и елегантност. Хемпшир-Болингър бяха много богати, докато пък Нортъмбърланд-Болингър знаеха как и какво да облекат.

Аугуста беше привързана към братовчедка си, но двете бяха твърде различни, както деня и нощта. Клаудия например никога не би и помислила да влиза със свещ в ръка в кабинета на своя домакин. Тя не се интересуваше от клуба „Помпея“. Би се чувствала неудобно да стои по халат и да разговаря с един известен учен като Грейстоун. Клаудия имаше чувство за благоприличие.

Аугуста смяташе, че името на братовчедка й е в списъка на графа.

Хари дълго стоя до прозореца долу в библиотеката, загледан в градината, обляна от лунна светлина. Нямаше желание да приема поканата на Енфилд за този уикенд. Обикновено отбягваше такива тържества, които му се струваха отегчителни, и той смяташе, че само си губи времето, като присъства. Но през този сезон той си търсеше съпруга, а жената, която си бе набелязал, се появяваше точно там, където най-малко я бе очаквал. Тази нощ Хари не скучаеше. Неговата задача беше да предпази от опасност своята бъдеща съпруга и, разбира се, да се разсее малко извън града. Чудеше се колко ли такива срещи трябва да изживее, докато най-после се ожени.

Тя беше такава лудетина! Би трябвало да се ожени преди година-две за някой мъж със здрав разум. Нуждаеше се от съпруг с яка ръка. Макар че той трудно би се справил с нейния буен нрав.

Аугуста Болингър беше на двадесет и четири години, все още неомъжена по няколко причини, една от които бе смъртта на нейните роднини. Сър Томас му беше казал, че тя е загубила баща си и майка си, преди да навърши осемнадесет. Бяха загинали при катастрофа. Бащата на Аугуста карал каретата и се надбягвал с друга. Съпругата му настояла да го придружи. Безразсъдството, бе признал сър Томас, за нещастие е нещо типично за Нортъмбърланд-Болингър. Родителите на Аугуста бяха оставили в наследство на нея и брат й Ричард малко пари. Ричард разпродаде останалата част от наследството си, за да си откупи военния чин. Остана им една селска къща, където живееха с Аугуста.

Брат й беше убит не в битка, а от разбойник, когато се връщал от Лондон, за да посети сестра си. Убийството бе станало в една тиха и тясна уличка.