Джейн Кренц: Рандеву

— О, разбира се — Грейстоун се поклони сдържано, отстъпи встрани и направи място.

Аугуста се възползва от възможността да избяга, заобиколи тежкото писалище и профуча покрай графа. Осъзнаваше напълно деликатността на ситуацията. Облечен спортно или официално, Грейстоун винаги беше привлекателен. Буйната й натура нямаше да издържи дълго, гледайки го така по халат.

Беше стигнала средата на стаята, когато си спомни, че забрави нещо много важно. Спря се и обърна лице към него.

— Господине, трябва да ви задам един въпрос.

— Да?

— Ще сметнете ли за свое задължение да споменете нещо за този неприятен инцидент пред лорд Енфилд?

— Какво бихте направила вие на мое място, госпожице Болингър? — попита сухо той.

— О, аз бих постъпила тъй, както би постъпил един джентълмен. Бих си замълчала. Подобна случка би опетнила репутацията на една млада дама.

— Да, наистина. Вашата също бе подложена на риск тази нощ. Нали, госпожице Болингър? Вие си играете с нещо, което е много ценно. Добрата репутация е като скъпоценен камък в короната на всяка жена.

„Проклет да е! Наистина се държи като арогантно животно. Много е надменен“ — помисли си Аугуста.

— Да, вярно е, че рискувам тази вечер, господине. Но трябва да помните, че аз съм Болингър от рода Нортъмбърланд, а не Болингър от Хемпшир — студено отвърна тя. — Жените от моя род никога не са зачитали общественото мнение.

— Не разбирате ли, че нормите за поведение са измислени заради вас, жените, за да ви предпазват?

— Ни най-малко. Нормите за поведение са измислени за улеснение на мъжете.

— Нека се разберем, госпожице Болингър. Има случаи, когато правилата за поведение не са никак лесни за един мъж. И ви казвам, този е един от тях.

Тя се намръщи и реши, че трябва да реагира на забележката му.

— Господине, зная, че сте приятел на чичо ми и ние не трябва да бъдем врагове.

— Напълно съм съгласен. Уверявам ви, че не бих желал да бъда ваш враг.

— Благодаря ви. И все пак трябва да ви кажа съвсем чистосърдечно, че между нас няма нищо общо. Напълно се различаваме по предпочитания и темперамент. Сигурна съм, че ще го разберете. Вие сте мъж, който винаги ще е обвързан с нормите на поведение, които управляват обществото.

— А вас какво ви обвързва, госпожице Болингър?

— Нищо, господине. Възнамерявам да живея живота си неограничавана от никакви норми и правила. Аз съм последната Болингър от Нортъмбърланд. Така че един Болингър винаги би предпочел да рискува, отколкото да живее под тежестта на някакви глупави норми.

— Госпожице Болингър, вие ме разочаровате. Чувала ли сте да казват, че честта е нашата най-голяма награда?

Тя си помисли, че Грейстоун нарочно я дразни. След малко разбра, че не беше права.

— Бихте ли отговорили на моя въпрос? Ще кажете ли на лорд Енфилд, че ме намерихте в библиотеката му тази нощ?

Той я погледна с премрежени очи и пъхна ръце в джобовете си.

— А вие как мислите?

Тя бавно се усмихна.

— Мисля, че вие добре сте се впримчил в нормите на поведение пред обществото. И за да го направите, просто трябва да изневерите на себе си.

— Напълно сте права. Няма да кажа и дума на Енфилд. Има обаче друга причина, която вие не е нужно да знаете.

— Причината за мълчанието ви се крие в това, че сте близък на чичо ми и не искате да видите най-добрия си приятел притеснен и огорчен заради мен.

— Близо сте до истината, но това не е всичко.

— Каквото и да е, много съм ви благодарна — Аугуста се усмихна. Тя бе в безопасност, а също и Розалинд Морис. След това в съзнанието й изплува друг въпрос.

— Откъде знаехте какво бях запланувала тази вечер?

Сега беше ред на Грейстоун да се усмихне. Тръпки на безпокойство побиха Аугуста.

— Оставям ви да мислите цяла нощ по този въпрос. Може би за вас ще бъде добре да разберете факта, че женските тайни са винаги благодатен източник за клюки и слухове. И една млада дама трябва да внимава, когато поема рискове като този.

— Най-добре е да не ви задавам въпроси от този род. Очевидно такъв изключително умен човек като вас не престава да чете своите поучителни лекции при всеки отдал му се случай. Аз обаче ви прощавам, защото съм ви благодарна за помощта и мълчанието.

— Вярвам, че ще продължавате да ми бъдете благодарна.

— Надявам се — Аугуста бързо се върна и спря точно пред него. Надигна се на пръсти и леко го целуна по бузата. Грейстоун стоеше като вкаменен. Тя знаеше, че бе събудила нещо в него.