Джейн Кренц - Споделен сън

— Благодаря ти. Доскоро. — Колби превключи на скорост и прекара колата по коловозите и през дупките на автомобилната алея на Еди. Осъзна, че има желание да избяга от лунното гробище. Тук не бяха погребани само стари коли. Много неосъществени мечти бяха погребани в двора на Еди Спунър.

Колби шофираше по безлюдното шосе и си мислеше за съдбата, късмета и приоритетите.

След малко той усети, че нещо става с шосето. И когато разбра причината, изсумтя и неохотно спря в страни от пътя. Защо винаги през нощта се пукаше гума и то на пет мили от най-близката бензиностанция?

Колби изключи двигателя и потърси фенера. Беше инструктирал Брандън винаги да го носи в жабката. После излезе от колата и унило огледа омекналата задна гума.

— По дяволите.

Щеше да закъснее. Надяваше се тя да не се притесни. След онази идиотщина на Ривър Роуд тя стана някак нервна. Е, поне Спектър беше с нея. Каквото и да говореше за глупавото куче, то можеше да защити Даяна.

Колби извади инструментите, които му трябваха, за да смени гумата.

Тъкмо махаше последните конзоли, когато тежкият стар кадилак на Маргарет Фулбрук спря на пътя зад него. Светлините му осветиха маздата. Хари Гедж отвори вратата и замислен излезе от колата. Беше сам.

Колби беше коленичил до гумата, но в ръката си държеше френския ключ. Хари се запъти към него. Бяха минали двадесет години, но той знаеше, че Хари е отмъстителен.

— Е, — провлече Хари, когато спря на около метър. — Нещо си зает, както виждам.

— Ще се забавя малко. — Колби продължи да работи, но с края на окото си наблюдаваше едрия мъж.

— Кадилакът ще остане тук, докато смениш гумата — рече Хари. — Фаровете му ще ти помогнат да виждаш по-добре.

— Благодаря — измънка Колби и пусна последната конзола в главината.

— Не на мен трябва да благодариш. Благодари на старата госпожа Фулбрук. Тя ме инструктира да не ти създавам никакви проблеми. — Хари се облегна на бронята на кадилака, тъмен и огромен силует зад облака от светлините на фаровете.

Колби не отговори. Помисли за миг и мушна френския ключ така, че извади спуканата вътрешност на гумата.

— Чу ли, Савагар? Казах, че старата госпожа Фулбрук не иска да ти създавам неприятности.

— Чух.

— Знаеш ли защо не иска неприятности? — попита Хари оживено.

— Не.

— Страхува се, че няма да й позволиш да вижда твоето момче. Странно, а? Двадесет години изобщо не се поинтересува от хлапето. Изведнъж той се появява в града и тя е очарована от него. Сигурно е заради очите му. Досущ като на Синтия. Спомняш ли си тези очи, Савагар?

Колби не отговори. Искаше му се да хване френския ключ, но и с двете си ръце наместваше резервната гума. Помисли си, че щом Маргарет Фулбрук го е инструктирала да не влиза в схватка с него, то Хари Овена щеше да се подчини. Хари винаги изпълняваше нарежданията на Фулбрук.

— Старата Фулбрук си отива — продължи Хари. — Някой ден ще гушне букета. Напоследък я болят белите дробове. Лекарят не може да открие нищо. Но нали знаеш какво е да те болят дробовете?

Колби вдигна резервната гума и започна да я завинтва.

Точно тогава Хари скочи от сянката към светлините на кадилака със завидна за големината му бързина.

Колби пусна гумата и се извърна като се опита да се изправи на крака. Но не беше достатъчно бърз. Хари стовари юмрука си, в който държеше дълга тръба.

Както едно време, помисли си Колби. Докато се извърташе той избягна удара от тръбата върху главата си, но тя се стовари върху ребрата му. Прониза го болка. Той се простря на шосето и се изтърколи на една страна.

— Ето ти кофти удар, кучи синко — изръмжа Хари и отново замахна с тръбата. — От двадесет години чакам този момент.

Вторият удар мина на косъм от рамото на Колби. Той се вдигна на крака накуцвайки, в този момент пръчката удари настилката. Колби бързо отстъпи назад. Огромният мъж отново го нападна.

Този път Колби избегна удара, но все още не беше стабилен. Успя да удари Хари с юмрук в огромното шкембе. Но Хари се стовари върху него и го събори на земята.

Колби едва удържаше тежестта на другия. Когато и двамата паднаха, Колби се хвърли настрани. Хари замахна с юмрук, защото ръката му, която държеше тръбата остана под тялото му. Месестата му ръка сграбчи лицето на Колби и той видя искри пред очите си.

Но Хари загуби предимство на земята. В продължение на няколко секунди лежеше като кит на сухо и дишаше тежко. Колби се изправи.

Без да губи време той се възползва от ситуацията. С основата на дланта си удари Хари в рамото. Онзи изкрещя пръстите му се свиха в спазми и изпуснаха тръбата.